Всеки родител иска най-доброто за своето дете.
Но понякога в стремежа си да го поощрим казваме думи и фрази, които имат точно обратния ефект – обезкуражават детето или омаловажават неговите усилия. Ето кои са фразите, които е добре да спестите на детето си, за да подобрите общуването си с него:
1. „Добра работа“
Изследванията показват, че използването на обща фраза като „Добро момиче/момче.“ или „Браво!“ всеки път, когато детето ви овладее дадено умение, го прави зависимо от вашето утвърждаване, а не от собствената му мотивация. Разбира се, не пропускайте да похвалите детето, когато е постигнало успех, но бъдете възможно най-конкретни. Вместо „Супер отиграване“, кажете: „Това беше хубава асистенция. Харесва ми как откри съотборника си“.
2. „Практиката прави съвършенство“
Вярно е, че колкото повече време отделя вашето дете, толкова по-усъвършенствани ще стават неговите умения. Това изказване обаче може да засили натиска, който то усеща, защото изпраща посланието, че ако прави грешки, не е тренирало достатъчно усилено. Не оставяйте у детето усещането, че да сгрешиш е фатално, че малките крачки не са важни, а от значение са само грандиозните псотижения. Насърчавайте детето си да работи усилено, но по начин, че то да се гордее с напредъка си.
3. „Не можем да си го позволим“
Лесно е да използвате този отговор без да се замислите, когато детето ви моли за най-новата играчка. Но това изпраща съобщението, че не контролирате финансите си, което може да бъде плащето за детето. Деца в училищна възраст могат също така да ви хванат в лъжа, ако направите скъпа покупка за домакинството, а отказвате да му вземете желания артикул под претекст, че нямате достатъчно пари. Изберете алтернативен начин да предадете същата идея, като например: „Няма да купим кооличката сега, защото спестяваме парите си за важен за домакинството уред.“ Ако детето настоява допълнително, имате идеален момент да започнете разговор за това как трябва да се управляват финансите.
4. „Не разговаряй с непознати“
Това е трудна концепция за разбиране от малко дете. Дори ако даден човек не му познат, то може да не го смята за непознат, ако непознатият е мил с него. Освен това е възможно децата да възприемат правилото по грешен начин и да се противопоставят на общуването с полицаи или други оторизирани лица, когато наистина имат нужда от помощ. Вместо да предупреждавате детето за абстрактната фигура на непознат човек, измислите сценарии. „Какво би направил/а, ако мъж, когото не познаваш ти предложи бонбони и превоз до вкъщи?“ Накарайте детето да обясни какво би направило, след което го насочете към правилния начин на действие. Тъй като по-голямата част от случаите на отвличане на деца включват личност, която детето вече познава, може да го посъчетвате да ви информира, ако някой го кара да се чувства тъжено, уплашено или объркано.
5. „Внимавай“
Казвайки това, докато детето ви балансира на катерушките на детската площадка, всъщност е по-вероятно да му помогне да падне. Думите ви го разсейват от това, което прави, така че то губи фокус. Ако се тревожите, приближете се, за да имате възможност да реагирате съответно в случай, че тръгне да пада, но бъдете колкото можете спокойни и тихи.
6. „Без десерт, освен ако не приключиш с вечерята си“
Използването на този израз увеличава възприеманата стойност на лакомството от детето и намалява удоволствието му от самата храна – обратното на това, което искате да постигнете. Настройте посланието си в следната пореност: „Първо ядем храната си и след това имаме десерт“. Промяната на формулировката, макар и незначителна, има много по-положително въздействие върху вашето дете.
7. „Нека ти помогна“
Когато детето ви се старае да построи кула от кубчета или да завърши пъзел, естествено е да искате да му помогнете. Недейте. Ако се включите твърде рано, това може да подкопае независимостта му, защото то винаги ще търси отговори от другите. Вместо това задайте насочващи въпроси, за да му помогнете да реши проблема: „Кой елемент според теб е най-подходящ за тази част? Защо мислиш така? Нека да опитаме и по друг начин, ако не сработи първия.“
Начинът, по който обличаме мислите и посланията си в думи оказва огромно влияние върху развитието и поведението на детето. Затова е важно да работим върху общуване си с него, за да се уверим, че детето усеща нашата подкреша и обич, но не изпада в зависимост, радва се на победите си, но не се страхува да греши, чува какво му казваме, но не се притеснява да се вслушва и в собствения си глас.
Коментари