Етапите на обучение, които ще помогнат на детето да преодолее пелената и да се приспособи по-лесно към ползването на гърне или тоалетна.
Етап 1:
- Пускаме детето с нас до тоалетната да наблюдава навиците ни. Хубаво е детето да ходи до тоалетна само с родителя от същия пол.
- Купуваме гърне и го слагаме в тоалетната.
- Показваме на детето как трябва да седи (първо с дрехите) и какво правим на тоалетната.
- На гърне се слагат да пишкат седнали и малките момченца. Абсурдно е да очаквате такова малко дете да уринира изправено, държейки пениса си и да уцелва гърнето правилно.
- Оставете детето да седи колкото иска в гърнето със или без пелената.
- Първите няколко пъти е абсолютно нормално детето да не успее да се изходи в гърнето или да се изпусне преди да е стигнало до него. На тези инциденти никога не трябва да реагирате с гняв и разочарование или да се карате на детето, тъй като ще го стресирате и ще започне да асоциира с гърнето с неприятни изживявания.
- Всеки път щом успее да ползва гърнето успешно, детето трябва да бъде поощрявано от родителя (най-вече с похвали, ръкопляскане).
Етап 2:
- Когато детето започне всеки ден да използва гърнето самостоятелно, е време да започне да носи тренировъчни гащи или текстилни пеленки. Така усеща влагата и разбира кога е забравило и не е стигнало навреме до гърнето.
- Еднократните пелени продължават да са особено необходими през нощта.
- Момчетата се учат по-бързо на този етап да използват тоалетната чиния изправени - но няма значение дали все още уринира и седейки.
- Вече можем да монтираме детска седалка на тоалетната чиния и да сложим малко столче наблизо, с което детето да може да се качва на тоалетната само.
- Добре е детето да бъде обличано с дрехи, които позволяват лесно да се съблича само – например панталони с ластик за момченцата и рокли и чорапогащник за момиченцата.
- При "злополука" никога не се караме с детето, не го излагаме пред другите със смях и шеги и винаги носим резервни дрехи със себе си, за да ги сменим, за да не се налага да напускаме детската площадка и да разваляме играта или разходката, защото се е изцапало.
Етап 3:
- Учим детето да ходи до тоалетна, преди физическата му нужда да е станала спешна, дори ако трябва да спре заниманието, в което се е вглъбило.
- Напомняме му да отиде до тоалетната, но не го питаме постоянно "Ходи ли ти се до тоалетна", защото му създаваме безпокойство и не го заплашваме с изрази от типа "Ако се изцапаш, ще си тръгнем".
- Учим момчетата да вдигат капака на тоалетната без да се караме в случай, че са изцапали.
- На този етап е важно да покажем на детето как да се бърше правилно (отпред назад) и да започне да опитва да го прави само.
- Учим детето на основното правило за хигиена: ръцете винаги да се мият със сапун и гореща вода след тоалетната.
Извън нашия дом:
- Учим детето как да намира тоалетни на всички обществени места.
- Винаги го придружаваме до тоалетната и винаги му помагаме поне до 5-годишна възраст.
- Учим малките деца на основните правила за хигиена в тоалетната: да не докосват никъде без да е необходимо, винаги да мият ръцете си след това. Това ги предпазва от много инфекции.
Нощното напикаване
Повечето деца се нуждаят от повече време, за да се научат да контролират нуждите си през нощта.
- Точно преди лягане е последното ходене до тоалетна за деня. Сутрин след събуждане също първата работа на детето като част от рутината му трябва да е ходенето до тоалетната.
- Използвайте водоустойчиви протектори между чаршафа и матрака, за да предпазите матрака от намокряне при случайни нощни инциденти.
- Ако през нощта детето иска да ходи до тоалетна трябва да ни събуди, ако иска помощ, или може да отиде и само, ако вече има известна самостоятелност в това занимание.
- Ако е изминала вече година от деня, в който сте започнали обучението за тоалетните навици и все още системно детето ви се напишква насън или през деня, информирайте педиатъра.
- Възможно е нощното напикаване да се усили в периоди, когато детето преминава през трудна фаза и стрес поради промяна в ежедневието му, конфликти в детската градина или случка, който го е уплашила. В този случай го наблюдаваме и информираме педиатъра, ако този период продължи прекалено дълго.
- Ако нощното напикаване продължи и след 5-годишна възраст, се консултирайте с педиатъра си, тъй като може да става въпрос за неврологичен проблем.
Коментари