Церебралната парализа (ЦП) е една от най-честите причини за двигателните нарушения при децата.
Според актуалната дефиниция, ЦП е група от постоянни нарушения в развитието на движението и позата, водещи до ограничения в активностите и се отнасят до непрогресивни отклонения, които започват във феталния или кърмаческия период.
Дефиницията за церебралната парализа еволюира с времето, проблемът е етиологично (етиология в медицината – наука за причините за възникване на болестите) и клинично силно хетерогенен (нееднороден, разносъставен, смесен).
Според европейските данни, средната честота на церебралната парализа е 2.08 на 1000 живи раждания, но при децата, родени с телесно тегло под 1500 гр., честотата е 70 пъти по-висока в сравнение с групата деца с телесно тегло над 2500 гр. при раждане.
Рисковите фактори за церебралната парализа могат да се разделят на презачатъчни (преди зачеването), пренатални (преди раждането), перинатални (времето преди и след раждането - от 28 седмица на бременността до 7 дни след раждането) и постнатални (възникващи след раждането). ДЦП често е съпътствана от епилепсия (хронично заболяване на главния мозък, което се характеризира с различни по характер пристъпи), но също и умствена изостаналост, зрителни и слухови нарушения, както и хранителни и поведенчески нарушения. Степента на двигателните трудности варира от лека до много тежка, правещи детето силно зависимо от външна асистенция в ежедневните дейности.
При недоносените бебета рискът от развитие на церебрална парализа се увеличава със 7 до 20%.
Диагноза се поставя на база модерни визуално диагностични методи, в частност ядрено-магнитен резонанс. Също така добре прогностичен, преди периода за диагностициране, би бил обстоен неврологичен преглед на база примитивни рефлекси и постурални реакции.
Окончателна диагноза типично се поставя около 18-месечна възраст.
Установяването на отклонения в двигателното развитие на бебето е от решаващо значение, защото нивото на невропластичност на мозъка в кърмаческа възраст е най-високо. В този период, ако бъде забелязано изоставане или дори леко отклонение в двигателното развитие, е необходимо да се провежда специална терапия за организиране на нормални двигателни модели при атипично развиващото се бебе. Невъзможността за поставяне на категорична диагноза в този период не отменя необходимостта от навременна и вероятно интензивна работа, при наличието на двигателни дефицити и отклонения.
Някои често срещани маркери, показващи отклонение в двигателното развитие на бебето през първите 6 месеца:
- Недобър контрол на главата – тя е някак „люлееща се“;
- Бебето е много сковано или прекалено отпуснато;
- Не успява да се завърти по корем или по гръб самостоятелно;
- Не посяга към предмети, които са на достъпно разстояние;
- Не насочва хванатите предмети към устата си.
Разбира се, има характерни особености, които могат да бъдат забелязани само от обучен специалист. Например, ако бебето все пак успява да се завърти – дали се активират координирано мускулите или двигателния модел е недобре развит или напълно погрешен.
Именно затова е много важно бебетата, и особено тези които попадат в групата на родените под 1500 гр., да бъдат проследявани от терапевт с опит в педиатричната физиотерапия и в частност – невромоторното развитие в кърмаческа възраст.
Ако изпитвате притеснения относно двигателното развитие на вашето бебе, потърсете консултация със специалист възможно по-скоро, за да получите навременна подкрепа и насоки в подкрепа на оптималното развитие на детето ви.
За автора:
Иван Боянов е магистър кинезитерапевт, член на Асоциацията за невро-развитийна терапия (NDTA) и част от екипа на Отделение по неврорехабилитация при МБАЛНП “Св. Наум”, гр. София. Иван е и един от специалистите в терапевтичния екип към Програмата за проследяване на развитието на недоносени бебета от 0 до 12 м, на Фондация „Нашите недоносени деца“.
Коментари