Естествено е децата в предтийнейджърска и тийнейджърска възраст да искат повече уединение и да се стремят да запазят емоциите и мислите си за себе си.
Лично пространство, наблюдение и доверие – как да открием баланс?
- Лично пространство
С израстването детето ще започне да се нуждае от повече уединение и лично пространство. Това е така, защото то изследва нови идеи, емоции и социални интереси. Вашето дете също е в процес на оформяне на индивидуалността си. Така че е съвсем естествено в процеса да не желае да споделя всички свои мисли и усещания с вас.
Да предоставите на детето си възможност и уединение да осмисли и изследва промените в живота си е важна част от ролята ви на родител и подкрепата на нарастващата му независимост. Запомнете, че израстването означава да се научиш да се справяш с нови житейски ситуации, емоции и интереси отговорно и самостоятелно.
- Наблюдение
Тъй като характерът и възможностите на тийнейджърите са все още в процес на развитие и оформяне, те понякога вземат прибързани решения и не винаги обмислят последствията от своето поведение. Това означава, че детето ви се нуждае от вас. То се нуждае от вашата подкрепа и напътствия, и от наличието на пълноценна връзка родител-дете.
Но тъй като тийнейджърите също се нуждаят от уединение и независимост, трябва да наблюдавате детето си по различен начин, спрямо начина, по който сте се грижели за него и сте го наблюдавали, когато е било малко. Например детето ви вече започва да излиза самостоятелно, а вашия начин да го наблюдавате е да знаете къде ще ходи, с кого ще излиза и кога ще се прибере.
- Доверие
Това означава, че вярвате на преценката на детето си да взема добри решения, да се държи правилно и да решава каква информация има нужда или иска да сподели с вас и другите. Важно е доверието да е двупосочно. Вашето дете трябва да е убедено, че уважавате правото му на поверителност и способностите му да взема решения относно живота си.
Взаимното доверие гарантира по-пълноценната комуникация и по-голяма вероятност детето ви да се обърне към вас, когато се нуждае от помощ и/или съвет.
Желанието за повече самостоятелност не означава непременно, че тийнейджърът ви крие нещо. Но ако детето прекарва много часове в стаята си, никога не проявява готовност да споделя или изглежда дистанцирано, това може да е предупредителен знак за депресия, тревожност, тютюнопушене, употреба на алкохол или наркотици или други притеснителни дейности. Възможно е също така детето ви да прекарва твърде много време на компютъра или в интернет пространството.
Самостоятелност – къде е границата?
Колко уединение е подходящо да осигурите на детето си? Ако не сте сигурни, запитайте се каква информация наистина трябва да знаете в името на безопасността на детето и каква от чисто любопитство за неговия живот.
Например, важно е да знаете къде ще бъде детето ви в събота, с кои приятели ще излиза, ако му разрешите гостуване с преспиване дали ще има присъствие на родител. Не е необходимост, обаче, да знаете какво си е говорило детето ви с приятелите си, нито какво са правили на гостуването с преспиване.
Ето няколко начина да зачитате личното пространство на вашето дете:
- почуквате преди да влезете в стаята му;
- не подслушвате разговорите с приятелите му;
- питате преди да погледнете или да извадите принадлежностите от ученическата му раница;
- обсъждате с него дали желае да присъствате на урок или тренировка;
- не подслушвате телефонните му разговори;
- не пребърквате нещата в стаята му или в чекмеджетата му без да сте го предупредила;
- не четете дневника му без разрешение;
- не общувате натрапчиво с него в социалните мрежи, ако то не желае да го прави;
- избягвате да звъните, за да го проверяват през цялото време на неговото излизане;
Добре е да обсъдите самостоятелността на детето с него, да установите някои основни правила и да изработите някои граници. Те могат да се променят с израстването му.
Може също да изговорете ситуации, в които ще трябва да преминете договорените граници. Например, когато наистина се притеснявате, че нещо не е наред с детето ви.
Установяване на пълноценно общуване с вашия тийнейджър
Най-пълноценното наблюдение се основава на установяване на основни правила и рутинни действия, и поддържането на здравословна комуникация с детето. Този подход изгражда доверие, укрепва връзката ви и спомага детето ви да споделя повече.
- Семейни правила и рутина
- Ако нямате възможност да сте у дома, когато детето ви се прибере от училище, помолете го да се обади или изпрати съобщение, за да ви уведоми, че се е прибрало. Това е разумно искане.
- Направете редовната семейна вечеря част от ежедневната си рутината. Това е добра възможност за всеки да разкаже как е минал денят му и какви са плановете му за следващия ден.
- Задайте някои основни правила съобразени с възрастта на детето – вечерен час, задължения, които трябва да изпълни преди да може да разполага със свободното си време.
- Задайте разумни изисквания за това, което трябва да знаете. Например, къде отива вашето дете и с кого ще бъде.
- Бъдете наясно какво чете детето ви, какво гледа по телевизията и какво прави в интернет.
- Работете върху установяването на пълноценна връзка с детето
- Когато детето ви започне разговор, спрете това, което правите, ако е възможно и го слушайте активно. Важно е то да усети, че се интересувате от това, което се случва в живота му.
- Опитайте се да сте наясно какво прави вашето дете и как се държи. Това може да улесни откриването на притеснителни промени в поведението му.
- Следете общия напредък в училище, домашните и крайните срокове за изпълнение на проекти. Ще ви е полесно да го правите, ако сте в добри отношения с училището и учителите на вашето дете.
- Запознайте се с приятелите на детето си и им оставяйте лично пространство, когато са във вашия дом. Общуването с родителите на приятелите на вашето дете също може да ви помогне да го наблюдавате ненатрапчиво.
- Опитайте се да не нарушавате доверието на детето ви към вас или да не нахлувате в личното му пространство. Но се старайте да разпознавате моментите, когато е необходимо да получите дадена информация – например „Къде беше?“ или „Къде отиваш?“
Недостатъчното наблюдение може да остави тийнейджърите без подкрепата, от която се нуждаят, за да вземат безопасни решения относно поведението и взаимоотношенията си. Но прекалената намеса в личното пространство изпраща съобщение, че не вярвате на детето си. Старайте се да изградите връзка на взаимно доверие и разбиране. Така детето ви ще добие куража да взема решения и да се учи от грешките си, и ще е спокойно да споделя с вас, защото е уверено, че вие сте винаги насреща за подкрепа и съвет.
Текстът е адаптиран от: www.raisingchildren.net.au
Коментари