Раждането е важен момент не само за родителите.
Новоизлюпените баби и дядовци, лели и чичовци, както и почти всички роднини и приятели искат да видят малкото вързопче щастие. Но в целия този хаос, хората вероятно забравят човека, на когото трябва да обърнат най-голямо внимание. Майката. И това настина може да я изтощи.
Кейти Бауман, майка на близнаци и тяхната по-голяма сестричка, наскоро написа вълнуващ текст, обясняващ колко е важна почивката за младите майки. Споделен в блога ѝ Living My Family Life, нейният пост достигна до хиляди жени и е задължително четиво за всеки, който иска да посети новия член на семейството в болницата.
"Една снимка настина струва колкото 1000 думи.
Това съм аз едва 24 часа след като родих моята най-голяма дъщеричка. Нямах идея кой е заснел кадъра, но вие вероятно можете да познаете как се чувствам само като я погледнете.
1 или 2 дни. Толкова много ли e?
1 или 2 дни за младата майка, за да осъзнае, че дребното човече се е появило от нейното тяло.
1 или 2 дни за нея, за да се изкъпе най-накрая и да измие потта и кръвта от тялото си.
1 или 2 дни за нея, за да преодолее болката от подутите ѝ звърна докато се учи да кърми.
1 или 2 дни за нея, за да се опита да поспи, защото е абслютно изтощена.
Преди да навлезеш в твоя нов живот като майка, ти трябва да преминеш през едно от най-болезнените, изтощителни и умопомрачителни преживявания през живота си. Раждането. Забравили ли са изтощаващо е това за твоето емоционално и физическо състояние? Последното нещо, което искаш в този момент, е всички да бомбардират стаята ти, за да си прехвърлят взаимно малкото „вързопче“ преди ти да си имала шанса да се възстановиш.
Да се научиш да кърмиш не е интимно преживяване. Не е достатъчно просто да извадиш зърното си и бебето да се свърже с него като магнит. Ти изваждаш цялата си гърда и плъзгаш бебето нагоре-надолу, чакайки то да захапе. Сестрата влиза и ти помага да изцедиш малко коластра. След това опитваш от другата страна, така че вече и двете ти гърди са отвън.
Твоята вагина и корем са обзети от постоянна болка. Много често някъде има шев. Бориш се, за да се настаниш удобно на твърдото болнично легло, защото нито една позиция не е достатъчно комфортна. Едва успяваш да седнеш, да се изправиш, да легнеш или да ходиш. Честно, изпитвах болки във влагалището две или три седмици след това. В болницата предпочитат да останеш докато се уверят, че си способна да изпразниш червата си без вагината ти да изпадне също. Как да се наместиш в опит да избегнеш болзнената подутина, когато стаята е пълна с посетители?
Всички са толкова развънувани да се снимат с бебето, че новата майка не успява да се снимка със собственото ѝ бебе! Трябваше да помоля за снимка с моето. Освен тази снимка, единствените други, които имам са на дъщеря ми, току-що извадена от матката ми, а двете лежим голи и покрити в кръв. Благодаря на акушерката, която беше достатъчно мила да грабне телефона ми и да заснеме най-ценната снимка за мен. Оттам нататък – основно селфита.
Всеки държи да се похвали, че е видял новороденото в първите 24 часа. Те просто трябва да задоволят нуждата си да подържат новото бебе. Ако не им позволиш да те посетят в болницата, ти си егоист, темерут, кралица на драмата. След това хората започват с техните коментари „сега изглеждаш едва в четвърти месец бременна вместо в деветия“ или „изглеждаш изморена“. Извинявам се, но в кой свят е нормално да коментираш външния вид на младата майка? НИЕ СМЕ ТОЛКОВА КРЕХКИ В ТОЗИ МОМЕНТ! Ако вагината ми не беше толкова изранена, щях да упражня кунг-фу върху задника ти.
Със сигурност някои хора нямат търпение да имат посетители. Този текст не се отнася за тях. Пиша за онези, които са се опитали да помолят посетителите да изчакат ден или два, но са били накарани да се чувстват сякаш са намекнали, че не желаят другите да бъдат част от живота на бебето им. Чувствах се толкова обичана, че всички изгарят от нетърпение да се срещат с нашето ново бебе и толкова щастлива, че всички искаха да са част от неговия живот. Онова, което не осъзнавах беше колко трудно е да помолиш останалите да стоят настрана за ден. „Ще бъде кратко посещение.“ Ти си твърде изморена да спориш, така че седиш и чакаш да се нарадват на бебето.
Следващият път, когато твой познат има бебе, спомни си колко изморена изглежда тази майка. Знам, че си развълнуван, но запомни, че да посетиш новороденото не е тове изконно право, привилегия е. Ако това те обижда, прибери се и го запиши някъде."
Кейти смята, че е нормално хората да са развълнувани да видят новото бебе. Това е специален момент и те искат да бъдат част от него. Но понякога всепоглъщащото въление може да замъгли тяхната преценка, оправдавайки идеята, че да видиш новото бебе е по-важно от това да уважиш желанията на младата майка.
Коментари