Сред хилядите думи, които казваме на децата си всеки ден, има няколко, които ги правят по-силни, по-умни, по-добри и по-уверени в себе си.
Днес ви показваме единадесет фрази, които допринасят за хармоничното развитие на децата и ги правят щастливи.
- Всичко е наред. Хайде да почистим заедно.
Децата несъзнателно ни тестват с лошото си поведение. Сякаш казват: „Ще ме обичаш ли дори така?“ Отговорът трябва да бъде недвусмислен: „Разбира се, че ще обичам! Радвам се, че те имам. Ако можех да избирам измежду всички деца по света, щях да избера теб.“ По този начин вие развивате здрава психика у детето си.
- Обичам те!
Тези вълшебни думи са решаващи за здравословното развитие на вашето дете. Важно е също така да подкрепите думите си с действия – прекарвайте времето заедно, играйте игри, забавлявайте се, прегръщайте го, обсъждайте проблемите му и го подкрепяйте, когато има нужда.
- Справи се по-добре от вчера! Продължавай в същия дух!
„Стаята ти е чиста!“, „И леглото е оправено!“, „Така добре си подредил дрехите си! Браво!“ Такива изказвания и похвали помагат на детето ви да почувства вашата подкрепа и вяра в него. Те ясно показват, че усилията му се оценяват. Също така, всяка похвала предизвиква приятни чувства и положителни емоции, което кара одобреното поведение да бъде повтаряно.
- Съжалявам, че ти повиших тон!
Всички ние сме хора и правим грешки. Важно е да имате смелостта да ги приемете и да поискате прошка от децата си. По този начин ги уведомяваме, че ги цените и уважавате. Същи така им показвате, че когато някой не е прав, той трябва да поиска прошка и да се старае да не повтаря действията си.
- Много тъжно, че изгуби играчката си днес в парка, съжалявам.
Потискането на негативните емоции води до неврози и психосоматични заболявания. Детето има право да се ядосва. Трябва да му бъде позволено да скърби за загубена играчка или да плаче, когато го боли. Да му забраните да изразява отрицателните си чувства, означава да му забраните да изразява себе си си, да бъдеш спонтанно.
Нашата задача като родители е да научим детето да изразява емоциите си без да навреди на никого и да му помогнем да се справя с тях.
- Продължавай да опитваш! Вярвам в теб!
Важно е да убедите детето, че да бъде безстрашно във всяка ситуация е невъзможно. Всеки по света се страхува от нещо, а храбростта е умението да преодолееш страха или да действаш въпреки него. Ако детето ви се страхува от нещо, споделете с него собствените си спомени и преживявания за това как сте се научили да се справяте със страха си.
- На какво ти се играе днес?
Като даваме на детето правото да избира, ние го учим да слуша себе си и да не се страхува да отхвърля предложения, които са в разрез с неговите вярвания, желания или интереси. Децата, които постоянно имат избрани за тях неща, израстват пасивни, зависими и лесно манипулирани от авторитета на някой друг.
Когато изисквате безспорно подчинение от детето си, мислете 20 години напред. Наистина ли искате то да стане възрастен, който се подчинява на всички и не се опитва да защити позицията си?
- Хайде да съберем играчките ти. Спомняш ли си колко бързо се справихме миналия път.
Като напомняте на детето си за миналите му успехи, вие го убеждавате в неговата сила и му помагате да осъзнае, че може да постигне още повече и да се справи още по-добре при следващ опит.
- Не се притеснявай! Опитай отново. Никой не се е справил перфектно от първия опит!
„Всичко е наред! Опитай отново.“, „Вярвам в теб!“, „Никой не се е родил научен.“ Това трябва да кажете на детето си в случай на провал, дори такъв, който изглежда сериозен.
Детето ви трябва да осъзнае, че всеки успешен човек е правил грешки и че грешките помагат да развиваме постоянство, търпение и други важни качества. Най-важното обаче е да покажете, че провалите му няма да имат отношение към това колко много го обичате.
- Чувствам се щастлива, когато (готвим) заедно. А ти как се чувстваш?
„Как се чувстваш?“, „Как мина денят ти?“ Такива въпроси допринасят за емоционалната близост между родител и дете. Освен това го учат да формулира мислите си. И накрая, те позволяват на детето да подхожда с внимание и размисъл към собствените си желания и емоционално състояние.
- Страхотна работа! Вече се справяш сам!
Родителите често използват местоимението „ние“ по отношение на детето си: „Вече пълзим!“, „Отиваме на детска градина“, „Скоро ще започнем втори клас.“ В ранна детска възраст усещането за майката и детето като едно цяло е полезно за развитието на бебето и дори необходимо за неговото оцеляване. В бъдеще обаче това затруднява развитието и възпрепятства психологическото разделяне.
Важно е детето да придобие умението да разчита на себе си. Психолозите са убедени, че целта на образованието е да научи детето да бъде достатъчно добър „родител“ за себе си. И първата стъпка към това е използването на местоимението „ти“.
Коментари