Изкусителният капан, който трябва да избягваме
Анита Клиър е съосновател на проекта „Позитивно родителство“ (Positive Parenting Project), посветен на съвместната работа с родители, работодатели, училища и детски центрове за редуцирането на стреса за модерните родители. Семинари, работни групи, лекции и месечни бюлетини помагат на родителите да се запознаят с работещи решения за проблемите на родителството, като им представят реални казуси и достоверни практики. Основна цел на проекта е създаването на здравословна семейна среда, която отговаря на нуждите на всички членове на семейството и им помага да разгърнат пълния си потенциал.
Съвременните родители са еднакво натоварени с отговорността да отглеждат и издържат семейството си, независимо от вътрешното разпределени на ролите. Динамичния начин на живот, липсата на време, тежестта на служебните и домашните отговорности са в състояние да смажат всеки в даден момент. Според Анита Клиър сме свидетели на феномена „родител на автопилот“.
„Родителството не е нещо, което някой просто знае как се прави. Като всичко останало, ние се учим и го усвояваме като от време на време се случва да сбъркаме (и се надяваме грешката да не е фатална). Има някой типични „капани“, в които родителите често попадат – аз ги наричам „родителски трапове“. Всеки един родител попада в такъв трап понякога.
Един от тези капани е и да бъдеш родител на автопилот. Да бъдеш физически там, но умът ти да се рее някъде другаде или да си обсебен от други мисли. Там, но всъщнот си някъде другаде.
Може би домакинстваш вкъщи и си прекалено зает/а да обърнеш внимание на детето си. Може би сте в парка и го люлееш на люлката, но едновременно с това говориш по телефона и не обръщаш внимание какво ти приказва то. Или може би си просто уморен/а. Или си потънал/а в собствените си мисли и тревоги. Физически си насреща, но детето ти не може да разчита на теб сега за нещо, което изисква някаква мисъл и участие. Ти си родител на автопилот.
Да си родител наистина може да бъде изнурително, особено ако си и работещ родител. Именно когато се прибереш в края на работния ден, започва същински тежката работа. Децата трябва да бъдат нахранени, изкъпани и сложени в леглата. Трябва да има се помага в уроците, да се водят на спорт, езикови курсове, трябва да се окоси тревата, да се оправи къщата, да се напазарува, да се проведат няколко разговора по телефона, да се пусне пералня и т.н., списъкът е безкраен. И когато детето иска вниманието ти е лесно да отвърнеш „Не сега, трябва да свърша нещо.“ Или дори само да поклатиш глава.
Но какви сигнали изпращаме така на децата? Те бързо се научават, че ние не сме на тяхно разположение, за да посрещнем емоционалните им нужди. Че е необходимо да крещят и да правят сцени, за да им се обърне внимание. Че мачът е по-важен отколкото да ги изслушаме. Че комуникацията с тях не е особено важна.
И не само децата страдат от това. Родителите също. Когато включиш на автопилот пропускаш малките знаци, онези сигнали, които ти помагат да разбереш детето си, какво мисли и как се чувства. На автопилот губим пълноценната връзка помежду ни и рискуваме да се поставим в ролята на бездушни детегледачи. Пропускаме радостта и удоволствието от това да присъстваме в настоящето.
Затова следващия път, когато детето ви „тормози“ за малко внимание докато миете чинии, наваксвате с работата или се занимавате с каквото и да е друго, спрете за момент и му го дайте. Само за няколко минути. Отговорете на въпросите му. Вижте какво ви показва. Посмейте се на шегата му. Дори само за няколко минути (знам колко сте заети, наистина!). След това изпратете детето на „мисия“ да направи/да намери/да си поиграе с нещо. И се върнете към заниманието си. Но ще сте установили комуникация с детето и ще сте му показали, че то има значение за вас.
Родителството на автопилот означава, че децата са обгрижени, наглеждани и в безопасна среда. Но нищо повече. Ако искате пълноценен семеен живот, избягвайте да попадате именно в този „капан за родители“."
Източник: https://www.anitacleare.co.uk/
Коментари