Нека хвърлим един поглед върху основните типове бащи, които да се научим да избягваме, докато търсим идеалния баланс за семейството ни.
Бащата, който винаги отсъства от дома. Бащата, който никога не успява да подреди ангажиментите си така, че да успява да прекарва пълноценно време със семейството. Бащата, който обременява децата с твърде високите си очаквания към тях. Бащата, който непрекъснато наказва децата си…
Нека хвърлим един поглед върху основните типове бащи, които да се научим да избягваме, докато търсим идеалния баланс за семейството ни.
1. Отсъстващият баща. Мъжът, попадащ в тази категория, е делегирал грижите за децата изцяло на тяхната майка.
Този мъж обикновено е извън дома през по-голямата част от деня или нощта, за да работи, и съответно вярва, че няма абсолютно никакви задължения при отглеждането на децата. Той прави повече от необходимото – работи упорито, осигурява на семейството си всички материални блага, от които се нуждае, не лишава жената и децата си от нищо. Така че, когато се прибере у дома изтощен, желае единствено тишина и спокойствие. Много е вероятно този тип да е израснал в същия модел семейство като малък и да е убеден, че няма и не би трябвало да има друг възможен модел. Доста често жената до този мъж е прекъснала професионалния си път по негово настояване.
В резултат, отсъстващият баща прекарва минимално време с децата си, които са принудени да се изправят пред неприятните последствия от липсата на комуникация с таткото. В тези семейства конфликтите са чести, тъй като бащата не е запознат с навиците, предпочитанията, специфичните различия на собствените си деца и не умее да ги схване. Когато нещо се обърка, той обвинява само и единствено майката на децата, която, от своя страна, се чувства като в капан под тежестта на постоянното всекидневно напрежение.
2. Стриктният баща. Той непрекъснато изисква нещо от децата си.
Да са първи в училище, да получават най-високите оценки, да са най-силни в спорта или другите си извънкласни дейности, да имат най-доброто поведение в обществото. За да „помогне“ на децата си да постигнат тези резултати, той залага на взискателността. Този баща никога не казва "Браво" и никога не вярва, че децата му са се справили добре (за него "Отлично" никога не е достатъчно и винаги може повече).
В резултат, децата растат в условията на интензивен стрес, страдание, придобиват силни състезателни качества. Поставят много високи цели пред себе си и страдат, докато не ги постигнат. Не могат да получат удовлетворение нито от малките, нито от големите радости в живота, развиват перманентен страх от провал и имат ниска самооценка, която се простира и в личните им отношения.
3. Деспотичният баща. Този тип баща е непреклонен.
Той смята, че уважението към него е даденост, а не нещо, което се печели постепенно. Изисква цялото внимание, когато говори с децата си, но не си прави труда да изслушва проблемите, притесненията и най-вече - техните желания. Той не приема, че понякога децата имат право да са непослушни и палави, и наказанията, които им налага, са несъразмерно строги. Той се определя като пример за подражание и счита жестокостта за най-доброто средство за възпитание и назидание.
В резултат, децата, които израстват с деспотичен баща, в голяма степен биват лишени от детството си, тъй като този тип баща ги третира като възрастни. Страх и стрес са преобладаващите емоции на децата с деспотичен родител. Освен това, децата, лишени от нежността и любовта на бащата, са изправени пред много неприятни последици в емоционалното им развитие.
4. Снизходителният баща. Бащата в тази категория е в пълна опозиция на горните три модела.
Той се страхува да надделее, трудно се решава да установи правила и да следи за спазването им и като цяло не е в състояние да образова децата си правилно.
Резултатът е, че децата изпитват огромна нужда от правила, надзор, строгост, понякога наказание, за да растат нормално, без никакви проблеми. Децата имат нужда да припознаят таткото като силния елемент в семейството, те искат да знаят, че могат да се облегнат на него, да потърсят помощта му, когато е необходимо. Разочарованието, с което се сблъскват (без да го осъзнават през първите години от живота си), е голямо. Освен това, в семействата със снизходителен баща майката е принудена да влезе в нерадостната роля на регулатор, при който усилията са много повече от постигнатите резултати. Така майката се превръща в лошият родител, което влияе негативно както на всички членове на семейството, така и на отношенията между тях.
Коментари