Размислите на Елизабет Бродбент. Една майка, която не успява да се почувства като част от типичната общност на майките.
"Аз съм майка, която се чувства самотна. Не е защото нямам някои общи неща с другите майки. Имаме много общо неща. Имаме деца – моите са на 9, 7 и 5 години. Тези деца учат нещо някъде и преминават през различни възрасти и етапи. Те понякога се тръшкат и ни докарват до лудост, а понякога правят невероятно мили и сладки неща. И мен, и другите майки ни очакват купища пране и бани за почистване. Вероятно и аз, и те харесваме онова вкусно лате в Starbucks; вероятно мразим полените, защото те означават алергии, и се стараем да прекарваме по-малко време във Facebook. Достатъчно е да ни видите на детската площадка и ще решите, че сме много близки.
Но всички тези прилики не са достатъчни за скрепването на истински приятелства.
Навсякъде около мен виждам майки да развиват истински приятелства. Смеят се заедно, виждат се извън срещите на детската площадка. Ходят на „женски вечери“. Те имат вътрешни шеги; те седят на задружни групи в парка или на кафе.
Аз не.
Аз се движа от група в група. Никой не е лош към мен. Всички са изключително мили. Наистина. Много ги харесвам всички. Бих им помогнала, бих гледала децата им, ако се наложи.
Но аз не се вписвам напълно в никоя група. Не съм успяла да изградя силни, истински взаимоотношения.
Просто не разбирам вкусовете и предпочитанията на повечето майки. Аз дори изглеждам различно. Обикновено изобщо не нося клинове. Не че има нещо лошо в това, но моята колекция тениски и дънки или визия с токчета вече ме отличават. Не нося онзи страхотни цветни портмонета, нито сладките дамски чанти с дълги дръжки, които сякаш всяка майка притежава.
А когато започна да говоря… Всяка майка иска да говори за децата си. И това е готино, за известно време. С удоволствие ще говоря за децата си. Но копнея за повече от това. В крайна сметка аз не изпълнявам само ролята на майка. Никой не проявява интерес да обсъждаме политика или световни новини. Опитах веднъж. Чувствах се изолирана и отчуждена – и бързо научих урока си.
Когато другите майки обсъждат музика обикновено нямам какво да допринеса. Изобщо не слушам поп. Живея на юг и не слушам кънтри или хард рок. Веднъж се опитах да говоря за според мен сравнително популярен музикант.
„Жалко, че не можеш да слушаш това с децата в колата.“, оплака се една майка.
„Когато децата научиха думичките на песента искаха да знаят всичко за Американската революция.“, отговорих аз.
Всички се взираха в мен.
Тогава разбрах, че „думичките“ включват и някои не съвсем прилични изрази. Опа!
С телевизионните формати е същото. Повечето майки гледат най-новото предаване, а аз гледам някакво некомерсиално предаване по неизвестен телевизионен канал, за което почти никой никога не е чувал. Когато се появят актуални предавания или филми, аз съм изключен от всички разговори. Самотно е.
Аз не готвя – съпругът ми се грижи за тази част от домакинството. Когато майките заформят разговори какво са сготвили или какво предстои да сготвят за вечеря или обяд, аз отново не пасвам в дискусиите.
Отказвам да се оплаквам от съпруга си пред другите. Поредната тема, в която не мога да се включа.
Обичам да говоря за други странни и различни неща, теми, които просто не пасват, но които ме вълнуват наистина. Когато се случи нещо забавно или нелепо, първата ми мисъл е: „Трябва да кажа на Триш за това“. Триш живее на 700 мили и ще мога да се свържа с нея само във Facebook Messenger. Когато всичките ви приятели живеят в интернет, животът може да е самотен понякога. А да използваш телефона прекалено прави реалния живот още по-самотен.
Въпреки че моите причини да се усещам изолирана и да не се вписвам вероятно са различни от вашите, съмнявам се, че съм единствената, която се чувства така. Защото може би други майки – майки, които носят клинове, които са наясно с най-новите предавания или най-известните звезди – също се чувстват самотни и изоставени. Причините ни са различни, но усещанията ни са същите.
Когато си майка, която не се вписва, се тревожиш за много неща. Най-вече се тревожиш, че децата ти няма да се сприятелят с техни връстници, защото майките им не желаят или не се сещат да те канят на събиранията. Притесняваш се, че нещо фундаментално не е наред с теб. Защо не умееш да се сприятеляваш, а изглежда толкова лесно за останалите? Разбираш се добре с всички. Хората са мили теб. Но ти нямаш най-добър приятел. Нямаш хора, с които наистина имате много общи неща.
Нямаш хора, на които да се обадиш, за да се грижат за децата, ако се наложи.
Няма към кого да се обърнеш за помощ, когато къщата ти се нуждае от почистване.
Нямаш на кого да се обаждаш и да разказваш дребни неща от ежедневието.
Нямаш някой, който наистина да те разбира."
Тестът е адаптиран от: www.scarymommy.com
Коментари