Разчитали сте един на друг за всичко цял живот, но сега те просто отказват да приемат промените, които настъпват с раждането на детето ви.
Те най-безцеремонно разказват тайните ти пред децата, звънят посред нощ и се сърдят, ако не им вдигнеш, държат ти сметка за всеки път, в който не си успяла да ги придружиш на парти или пътуване, дават шоколади, чипс и… вино на детето ти, смятат, че ужасно преувеличаваш, ако решиш да им направиш забележка и като цяло, правят всичко възможно, за да те убедят, че пропастта между вас е станала огромна съвсем внезапно и без особена причина. Ти знаеш, че и техният ред рано или късно ще дойде, но дотогава:
1. Обаждат се във възможно най-неподходящите часове
Приятелите, които нямат деца, често пренебрегват факта, че когато гледаш бебе за първи път, всички часове през деня за неподходящи за обаждания и излизания навън. Това обаче не им пречи да изпращат настойчиви съобщения, докато кърмиш, да звънят едновременно на домашния и на мобилния ти телефон, докато си в банята, докато се опитваш да приспиш детето или още по-лошо – докато то вече спи! Най-добрата ти приятелка ще ти се обади в полунощ, настоявайки да обсъдите (отново) любовния й живот, друг приятел ще звънне, за да побъбрите за вчерашния футболен мач или за новините (разбира се, без да се досети, че не сте гледали телевизия от дни), кумът ти ще се самопокани у вас за едно бързо питие в 11 часа вечерта.
Какво да правим: Нищо. Те са тези, които трябва да проявят търпение и разбиране. В края на краищата, те са твоите приятели и трябва да се приспособят към новата реалност. Ако продължават да се държат егоистично и не разбират, че вече не е възможно да си в постоянна връзка с тях, както преди, може би не са приятелите, за които си ги смятала.
2. Винаги за загрижени, когато детето ти е болно, като не пропускат да намекнат, че вината за това може би е твоя.
Детето пак ли е болно?! Приятелката ти честичко задава този въпрос, като в него влага внушението, че очевидно ти не правиш нещо, както трябва. На приятелите без деца им е трудно да разберат, че децата често се разболяват, особено когато посещават детска градина или, когато общуват с по-големи деца. Те смятат, че ние не правим нещата, както трябва, че не обръщаме достатъчно внимание на децата или пък точно обраното – от прекомерна грижа ги правим уязвими към заболявания или пък че не сме избрали точния педиатър. А това, че приятелите ни подлагат на такива не особено добронамерени разпити ни побърква! Какво знаят те за децата? Не ни стига ежедневното напрежение, липсата на сън, непрекъснатото обикаляне по лекарски кабинети, а трябва да търпим и тяхното мъмрене!
Какво да правим: Следващият път, когато чуете въпроса: "Пак ли е болно? Какво му има този път?!“, отговорете: „Ами… дете е!“.
3. Предлагат да оставите бебето, за да отидете на екскурзия с тях. Какво толкова? Криуз през лятото, Коледа в Лондон или Великден в Амстердам.
Познато ли ви звучи: „Хайде де, нищо няма да му стане на бебето. Остави го при баба му и да тръгваме. В Лондон е страхотно по време на коледните празници“. В този момент се чудим на кое да се ядосаме най-напред. На приятелите ни заради неуместните им предложения или на това, че… ами да, наистина Лондон е невероятно красив в края на декември, а ние няма да можем да отидем там? Приятелите, свикнали с нашето безгрижие и чести спонтанни пътувания, отказват да приемат, че за нас Коледа и Великден вече не се отъждествяват с време за купон, алкохол, разходки, екскурзии и шопинг. Ваканциите са единственото време в годината, в което имаме повече време да се порадваме на децата си и да ги въведем в традициите на празниците. Тази година за пръв път ще боядисваме яйца заедно с тях, ще пеем песнички, ще украсим елхата, ще направим торта за празниците.
Какво да правим: Игнорирайте приятелите си и изчакайте децата да пораснат достатъчно, за да се наслаждавате на пътувания с чужбина заедно с тях.
4. Убедени са, че преувеличаваме, когато се притесняваме.
Те мислят, че ние виждаме опасност на места, на които не съществуват, както и че, в голямата си част, притесненията ни (да не се разболеят, да не се ударят, да не се наранят, дали ще се развие правилно, дали ще сме в състояние да му осигурим добро бъдеще и т.н.) са напълно неоправдани. Какъв е резултатът? Ядосваме се и започваме да разсъждаваме дали пък наистина не грешим. Истината е, че действително понякога приятелите виждат нещата по-ясно, докато ние прокарваме всичко през лупата на родителския филтър. От друга страна, човекът без деца няма и не нужно да има бдителността и готовността, които имаме ние относно здравето и доброто състояние на детето.
Какво да правим: Филтрираме забележките на приятелите си и реагираме адекватно на тях, без чувство за вина. В крайна сметка детето е наше и ние сме тези, които знаят най-добре кой е най-правилният начин за възпитанието му.
5. Не разбират защо не отиде на партито
Планирали за купона цяла седмица, ти си обещала да отидеш и точно преди да излезеш, детето се разболява. Реакцията на приятелите ти, когато се обаждаш, за да обясниш защо няма да успееш да се включиш: "Какво? Няма да дойдеш? Как е възможно да пропуснеш партито?!“. Сякаш точно за това мечтаеш – да останеш у дома вместо да се позабавляваш за първи път от месеци насам. Те говорят за нас така, все едно сме им казали, че сме решили да идем в манастир завинаги, не крият разочарованието си, а някои дори се ядосват и си мислят, че ги избягваме или преувеличаваме проблема.
Какво да правим: Правим това, което трябва, което определено не е да отидем на купон и да оставим болното си дете само, за да задоволим егоизма на приятелите ни, който е изцяло извън допустимите граници. Реалността и приоритетите ни са се променили и приятелите ни трябва да го разберат. В противен случай, това ще бъде техен проблем.
6. Дават на детето шоколад и чипс.
Правим и невъзможното да държим вредите храни далеч от детското стомахче. Непрекъснато обясняваме на хлапето какви са последиците от консумацията на захар, чипс, кроасани, бонбони… След което те идват и разрушават всичко, което сме градили с толкова много усилия. Всеки път, когато дойдат на гости, подаряват на детето всички забранени лакомства. Докато ние със свито сърце броим всяка негова хапка, детето си мисли: „Това е най-страхотната приятелка на мама! Трябва по-често да ни идва на гости“.
Какво да правим: Фейс контрол. Всеки път, когато приятел дойде у дома с неподходящи подаръци, първо "сканираме" и изпразване джобовете му от всичко, което е неуместно по стандартите на нашия дом. За по-драстичен резултат говорим с тях с по-голяма яснота, дори ако това означава да сме крайни: Детето ми не бива да яде боклуци, от това зависи здравето му и точка!
7. Насърчават детето да опита от виното им.
Навън сме с децата и с нашите приятели. Според идеалистичните ни представи, по този начин децата ще се социализират и ще е в тяхна полза да прекарат малко време заедно с приятелите ни и да свикнат с компанията на възрастните. И изведнъж всичко това рухва. Защото приятелите ни решават, че е добра идея детето да опита малко от виното им.
Какво да правим: Следващия път, когато ги чуем да казват: "Е хайде, де, глътка вино няма да навреди на детето. Не го превръщай в такъв огромен проблем“, категорично ги прекъсваме и ги молим да спрат да се държат глупаво. Ако толкова много държат да дават алкохол на дете, ще се наложи да изчакат да се родят техните собствени. Тогава ще имат безкрайни възможности за тестове и експерименти.
8. Услужливо помнят всичките ви "постижения" в училище
Докато всячески се опитваме да убедим детето си, че математиката е много важен предмет и трябва да положи усилия да учи, приятелят ни от детските години чистосърдечно казва: „Знаеш ли, че майка ти хич не я биваше по математика“. Питаме децата дали са си научили уроците, когато приятелите ни се обръщат към тях с думите: „Защо не питаш татко си колко учеше на твоите години?“. И продължават и продължават да говорят и да изтъкват „постиженията“ ни, например как сме бягали от час или колко лоша дисциплина сме имали и какви наказания сме получавали. Е, очевидно тези наши приятели нямат ни най-малка представа как се възпитава дете.
Какво да правим: Те нямат правото да лишават хлапето от това да има доверие на родителите си и да ги смята за достойни модели за подражание и трябва да го знаят. Хлапето вече е изградило идеалният образ на родителите си. Ако някой разруши това изображение с подобни коментари, това може да навреди на целия му емоционален свят. Малчуганът трябва да уважава родителите си. Това, което приятелите ни възприемат като безобидна шега, в действителност е много сериозно, защото детето започва да се съмнява в това, което казват родителите му и уважението става „чупливо“.
9. Носят неподходящи подаръци
Имат напълно чисти намерения - да купят възможно най-добрия подарък за нашето бебе и в повечето случаи харчат цяло състояние за целта. Идват в дома ни с барабани и китари, които ни подлудяват или с огромни мечки, динозаври и делфини, за които нямаме място в дома си. Или пък купуват огромни електрически автомобили и хеликоптери с дистанционни за новороденото ни момче.
Какво да правим: Благодарим им сърдечно и ги критикуваме за това, че харчат толкова много пари, след което им обясняваме по възможно най-добрия начин какви са причините изборът им да не е сред най-добрите. За да сте спокойни, проверявайте подаръците, преди да попаднат в ръцете на детето и ако съдържанието му е неподходящо, върнете го в магазина иго сменете с друг.
10. Дават им идеи
"Не ти е скучно самичък? Кажи на мама, че искаш братче"," Кажи на баща ти да те заведе на мача в неделя"," Обичаш ли кучета? Защо не помолиш вашите да ти купят едно?“. След тези уж невинни подхвърляния детето идва при нас, пълно с очаквания и ние трябва да влезем в ролята на лошите и да му обясним кое от тези неща е възможно, кое не е и защо…
Какво да правим: Прекъсваме ги и им обясняваме, че трябва да се консултират с нас за всичко, което дискутират с децата ни. Ако искат да са най-добрите в очите на хлапетата, нека ги изведат в парка в неделя и им позволят да разходят някое кученце. Ако пък толкова държат да намерят компания на децата, вместо да им внушават, че е време да се сдобият с братче, по-добре те самите да създадат поколение.
11. Те знаят всичко
Всеки път, когато възникне проблем, например детето се разплаква в супермаркета, "вълшебната кутия" с теории за правилно възпитание се отваря: „Детето ти трябва да се научи на дисциплина", "Когато се разплаче на публично място, трябва да го дръпнеш настрани и да му обясниш защо не бива да те поставя в такава ситуация“ и т.н.
Какво да правим: Ако приятелят ви внезапно не се окаже детски психолог, педиатър, специалист по детско хранене, учител или възпитател, не го слушайте.
12. Твърдят, че няма да се променят, когато станат родители (за разлика от нас, които непрекъснато преувеличаваме и вече не сме забавни)
Какво да правим: Чакаме. Когато техният ред дойде, този разговор ще е най-сладък за нас.
Коментари