Непълното хранително развитие на кърмачета и бебета: причини и последствия.
Често се забелязва забавяне в развитието на храненето на някои бебета и деца.
Рядкост е да чуете родител да се оплаче от това, че детето му е на 3 години, а още не може да ходи. За сметка на това, сред най-разпространените проблеми, с които се сблъскват майките и бащите, е този, че детето им не се храни, яде на сила, не знае как да използва вилицата и лъжицата, всяко негово хранене е свързано с викове и сълзи, иска да яде само кремчета и какво ли още не. Това показва, че храненето на кърмачета, което се явява и основен източник на стрес за родителите, е най-известният проблем, но и най-често пренебрегваната и неразбраната зона на психомоторното развитие на малкото дете.
За проблем в хранителното развитие можем да говорим едва след първите месеци след раждането. Някои го наричат „грешно отбиване“. Има бебета, на които не им е било разрешавано да се забавляват, откривайки новите храни и техните вкусове, разнообразието от форми и цветове, както и бебета, които на възраст от 1-2 години все още са хранени почти изцяло с мляко, а на възраст от 4 години – само с пасирана храна.
В други области на развитие, например при движението на детето, сме склонни да му помагаме по всички възможни начини – купуваме играчки, прекрояваме целия си дом и т.н. Когато стане дума за хранене, често изпадаме в паника – често, без особена причина. Притеснени сме, когато бебето не изяде всичко в купичката си за вечеря, а всъщност трябва да се грижим много повече за това то да изгражда модел на самостоятелно вземане на решения. Стресът около това, че детето яде само половината от порцията си се превръща в постоянно бреме, което е способно да увреди нас и детето дългосрочно. Трябва да осъзнаем, че храненето изисква умения, които се култивират у детето от много ранна възраст, под ръководството и активното насърчаване на родителите, както при всяко друго умение, придобито от малчугана.
Честота
Стагнацията в развитието на храненето при децата е много често срещано явление. Много е вероятно поне частично проблемът да засегне над половината от децата в предучилищна възраст – от 18 месеца до 6 години.
Коментари