Някои хора предпочитат да не узнават за пола на бебето до самото раждане. Други нямат търпение да го разберат колкото е възможно по-рано.
Разбира се, само лекар може надеждно да определи пола на бебето. Това обаче не пречи на мнозина да предсказват момче или момиче носите си въз основа на променливи неща - като например колко високо е коремът, имате ли киселини или предпочитате определен тип храни.
Всъщност, научните методи за определяне на пола на бебето са няколко.
Как можете да разберете пола на вашето бебе?
Що се отнася до установяването на пола на вашето бебе, няма универсален тест, който да се ползва навсякъде. Съществуват различини методики, като някои от тях крият значителни рискове и прилагането им става само в краен случай. За повечето от тях установяването на пола е вторичен резултат, докато тестът или процедурата търси друга информация.
Ин витро оплождане с избор на пол
Ако планирате ин витро оплождане (IVF), има възможност да изберете пола на бебето си. IVF подпомага зачеването, като опложда зряла яйцеклетка на майката със сперматозоиди на бащата в лабораторни условия. Така се създава ембрион, който след това се имплантира в утробата. Обикновено се оплождат едновременно няколко яйцеклетки, за да се развият повече от един ембриони и за имплантиране се избират най-здравите от тях. Ако решите, е възможно да изберете ембрионите само от желания от вас пол. Изборът на пол във връзка с IVF е около 99% точен. Но, разбира се, съществува възможност от многоплодна бременност при инвитро оплождането - ако се прехвърли повече от един ембрион в матката.
Биохимичен скрининг (неинвазивен пренатален тест)
БХС представлява оценка на риска за раждане на дете със синдром на Даун и някои други вродени аномалии на плода може да се извърши в първи ИЛИ втори триместър. В първи триместър биохимичният скрининг (БХС I) се извършва в 11 до 13+6 г.с. Във втори триместър биохимичният скрининг (БХС II) се извършва в 15 до 19+3 г.с.. Рядко, по преценка на консултанта-генетик, се налага извършване на скрининг и във втори триместър, след като вече е бил извършен такъв в първи триместър. Биохимичните изследвания (с вземане на кръв) са възможни само при едноплодна бременност. При близнаци е възможна оценка на риска за синдром на Даун само в първи триместър (БХС I).
За изследването е необходим предварителен ултразвуков преглед, който задължително трябва да съдържа следната информация:
- за БХС I и за БХС II: дата на прегледа (до 2 дни преди вземането на пробата)
- за БХС I: дължина на ембриона – т.нар. CRL. Тя трябва да е от 41мм до 79 мм, тъй като използваният от нас софтуер оценява риска за синдром на Даун само при такива стойности (в тези граници); за БХС II: срок на бременността, определен според ехографското измерване на BPD (бипариетален диаметър на плода). Той трябва да е от 27.6 до 44.6мм, което съответства на посочения по-горе гестационен срок.
- за БХС I: NT (т.нар. нухална транслуценция), измерена в мм
- за БХС I: допълнително, може да се отбележи наличието на носна кост при плода, при което оценката на риска за синдром на Даун е малко по-прецизна.
Хорионна биопсия
Хорионната биопсия (CVS) е генетичен тест, използван за идентифициране на синдрома на Даун. Хорионните въси са част от развиващата се плацента. Чрез хорионна биопсия се взима малко количество от хорионните въси, за да се извърши генетичен анализ по време на бременността
Тестът се провежда най-често между 10-та и 13-та гестационна седмица. Вашият лекар може да ви посъветва да направите хорионна биопсия, ако сте на възраст над 35 години или ако имате фамилна анамнеза за хромозомна аномалия. Това е точен тест за установяване на пола на бебето, но включва някои рискове. Някои жени получават контракции, кървене или изтичане на околоплодна течност, а също така съществува риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане. Извършването на хорионна биопсия е добре да се прилага в краен случай, когато ползите от теста надхвърлят рисковете.
Амниоцентеза
Амниоцентезата отново е тест, който помага за диагностициране на проблеми с развитието на плода. Вашият лекар събира малко количество околоплодна течност, която съдържа клетки, които показват аномалии. Клетките са тествани за синдром на Даун, спина бифида и други генетични състояния. Вашият лекар може да препоръча амниоцентеза, ако ултразвукът открие аномалия, ако сте по-възрастни от 35 по време на раждането или ако имате фамилна анамнеза за хромозомно разстройство. Тестът се извършва между 15 до 18 г.с. от бременността и отнема около 30 минути. За провеждането на амниоцентезата вашият лекар използва ултразвук, с който да локализира бебето, след което използва дълга игла, с която да вземе проба от около плодната течност. Рисковете от процедурата включват контракции, синина на мястото на пробовземането, зацапване (прокървяване) и риск от спонтанен аборт. Освен че подпомага откриването на вродени дефекти и други аномалии с вашето бебе, амниоцентезата идентифицира и пола на детето ви. Така че, ако не искате да знаете, уведомете за това преди тестването, за да не ви изненадат.
Ултразвук
Ултразвукът е рутинна пранатална ехография. Използва се ултразвук с честота 1–10 MHz, като диагностиката се основава на изобразяването и анализа на отразените ултразвукови вълни от структурите в човешкото тяло, към които е бил насочен произведения от трансдюсера (накрайника) ултразвук. Тъй като ултразвукът създава образ на вашето бебе, той може да разкрие и пола му. В повечето случаи полът е ясно видим около 20 г.с., но в някои случаи някои лекари успяват да го определят с точност и няколко седмици по-рано. От друга страна ултразвукът не дава 100% точност на пола на бебето ви и зависи от различни фактори - доколко добър е лекарят в образната диагностика, как е застанало бебето, колко добър е апаратът и др.
Допълнителна информация: Кои са основните изследвания при една нормалнопротичаща бременност?
Коментари