Тийнейджърските години имат много общо с „ужасните“ две години.
И през двата етапа децата опознават нови аспекти от уменията и живота си, но също така изпробват границите, които са им поставени. Основното предизвикателство, пред което са изправени и двете възрастови групи, също е еднакво – на децата им предстои да се отдръпнат от родителите си и да започнат да отстояват собствената си независимост.
Навлизането в тийнейджърските години усложнява родителството повече, отколкото справянето с „ужасните“ две години. Това е така, защото действията на тийнейджърите в училище, с приятели, спрямо поемането на рискове, сблъскването с опасни вещества (алкохол, цигари, наркотици), опознаването на сексуалността и интимността, имат реални последици. Но те все още не умеят ефективно да регулират емоциите си, т.е са склонни да поемат рискове и да вземат импулсивни решения, за които все още не са готови да поемат отговорност.
Да поддържате здрава и отворена връзка родител-дете е изключително важно, особено през тийнейджърските години. Да запазиш близостта през този период, обаче, не е лесно. Младежите често са изключително груби и директни в отхвърлянето на онова, което сметнат за родителска намеса. Не се учудвайте, ако вашият тийнейджър е разговорлив с приятели, а отговаря лаконично на опитите ви да разберете как е минал денят му.
Ако ви звучи познато, поемете дълбоко въздух и си напомнете, че детето ви преминава през „ужасните“ тийнейджърски години. По време на тази фаза помощта ви като родител е жизненоважна. Има една подробност – малко по-трудно е да изпълнявате задълженията си. Ето някои съвети за навигация:
1. Научете се да слушате. Ако сте любопитни какво се случва в живота на детето, задаването на директни въпроси може да не е толкова ефективно, колкото просто умението да слушате. Децата са по-открити с родителите си, ако не се чувстват принудени да споделят информация. Не забравяйте, че дори ненатрапчив коментар за нещо, което се е случило през деня, е техният начин да достигнат до вас и е вероятно да чуете повече, ако останете отворени и заинтересовани, без да сте прекалено любопитни.
2. Приемете емоциите им без да се опитвате да ги омаловажите. Винаги се стараем да разрешим проблемите на децата и да омаловажаваме разочарованията им. Но да кажете: „Той/тя така или иначе не беше подходящ/а за теб, недей да страдаш.“ след романтично разочарование звучи пренебрежително. Постарайте се да покажете на детето, че го разбирате и му съчувствате. Не винаги от вас се очаква да дадете решение на проблем. Понякога е нужно просто да бъдете опора в труден момент.
3. Покажете доверие. Тийнейджърите искат да бъдат приемани сериозно, особено от родителите си. Потърсете начини да покажете, че имате доверие на вашия тийнейджър. Да ги помолите за услуга показва, че разчитате на тях. Да покажете на детето, че разчитате на него, на преценката и уменията му, ще повиши увереността му и ще увеличи шансовете му да се справи с различни ситуации.
4. Не бъдете диктатор. Да, вие определяте правилата, но бъдете готови да ги обясните. Въпреки че преминаването на границите е естествено желание на тийнейджърите, получаването на обяснение защо някои неща не са позволени прави правилата много по-логични и разумни.
5. Не пропускайте похвалите. Когато децата са малки получават похвали за всяко свое постижение. С порастването похвалите намаляват, защото смятаме, че детето вече не се нуждае от толкова окуражаване да се справи с новостите. Тийнейджърите може да се държат така, сякаш са твърде готини, за да се интересуват какво мислят родителите им, но истината е, че те имат нужда от одобрението ви. Не пропускайте да дадете „обратна връзка“ на детето, най-вече, когато е положителна. Покажете им, че се интересувате от техните действия и постижения.
6. Контролирайте емоциите си. Лесно е да изгубите контрол и да избухнете, когато тийнейджърът ви е груб, опонира ви, не желае да ви чуе, но не отговаряйте по същия начин. Не забравяйте, че вие сте възрастният, а детето все още не е напълно способно да контролира емоциите си и да мисли логично, когато е разстроено. Ако и двамата сте твърде разстроени, за да говорите спокойно, отложете разговора и си дайте възможност да се успокоите.
7. Бъдете наблюдателни. Нормално е децата да преминат през различни промени с порастването, но наблюдавайте за промени в тяхното настроение, поведение, ниво на енергия или апетит. Обръщайте внимание, ако спрат да правят неща, които са ги правили щастливи, или ако забележите, че се изолират. Без да се натрапвате, следете за знаци, че детето преминава през трудности, но не знае как да поиска помощ, за да се справи с тях.
Разговорът не е единственият начин да общувате с тийнейджъра у дома. Страхотно е да прекарвате време в занимания, които и двамата харесвате – готвене, туризъм, ходене на кино или др., без да говорите за сериозни теми. Важно е децата да знаят, че могат да бъдат близо до вас и да споделят положителни преживявания, без да се притесняват, че ще задавате натрапчиви въпроси или ще последва поредната възпитателна реч.
Тестът е адаптиран от: www.childmind.org
Коментари