Когато видим кални локви, ги избягваме. Когато децата видят кални локви, те скачат и джапат в тях.
Желанието им да го направят се движи от естествения им инстинкт да изследват и откриват, използвайки сетивата и двигателните си умения. Така те изграждат хранилище на знания за физическия свят. Чрез тази и подобни дейности на открито децата овладяват основни житейски умения като решаване на проблеми, способност да се фокусират и да реагират на променящия се контекст, както и вземане на решения. С други думи, излагането на природни условия подобрява тяхното когнитивно развитие.
Една от най-важните функции на мозъка е да събира, обработва и интерпретира информация от околната среда, за да можем да се научим как да оцеляваме. За да разберем този процес, нека да разгледаме въображаема животозастрашаваща ситуация:
Глутница гладни вълци ни преследва. Те се приближават и след по-малко от 2-3 минути ще атакуват. Имаме едно и също време да стигнем до заслона, където бихме били в безопасност. Това е моментът, когато нашият мозък поема пълен контрол над действията ни. Трябва да мислим бързо и да направим правилния избор възможно най-скоро. В животозастрашаващи ситуации всяка стъпка, която правим, и всеки детайл имат значение. Оцеляването ни зависи от всички наши предишни знания и опит. Тичаме възможно най-бързо, докато не забелязваме голямо сухо дърво на около 20 метра разстояние. Намира се на височината на бедрата ни, като препятствие. Отдясно е пропаст; вляво е гъста гора. Няма друг начин, освен да прескочите дървото. Когато е изправен пред сериозна опасност, мозъкът използва своя резервен капацитет и работи седем пъти по-бързо, за да може да обработва повече информация от обикновено. При нормални обстоятелства са необходими три секунди, за да може човек да пробяга 20 метра с пълна скорост. Ние обаче имаме впечатлението, че времето да стигнем до дървото и да го прескочим продължава много по-дълго.
Как мозъкът извършва този забележителен подвиг? Хората често съобщават за феномена на „куршума“, където времето изглежда сякаш тече по-бавно, когато са в опасност. Когато е изправен пред животозастрашаваща ситуация, нашият мозък приема и анализира повече информация в секунда, отколкото е свикнал, и я обработва с по-висока интензивност, за да направи правилния ход възможно най-бързо. Това е тактика за оцеляване. Освен това плашещите събития са свързани с по-богати и плътни спомени. Колкото повече памет имаме за едно събитие, толкова по-дълго време ни се струва, че е траело. Следователно илюзията за разширяване на времето може да улесни ефективното бягство.
При нашето „безкрайно“ бягане към дървото, мозъкът вижда контраст между зелената природа около нас и клона без листа. Най-накрая намира решаващо съвпадение, свързвайки тази ситуация със същото преживяване, което се намира в детската ни памет: звукът на счупени сухи клони под краката ни, докато се разхождаме из гората. Изведнъж осъзнаваме, че не трябва да скачаме върху дървото или да минаваме под него; то е сухо и ще се счупи под нашето тегло.
Какво би станало, ако нкато деца не сме се занимавали с подобни активности? Може би бихме спрели за момент, за да помислим какво да правим по-нататък и да загубим ценни 3-4 секунди, което дори може да доведе до фатални последици. Една от най-важните функции на нашия мозък е да получава и обработва информация и да създава връзки между определени региони в мозъчната кора, които влияят положително върху развитието на когнитивните умения на детето.
Неврологичната система на детето е естествено проектирана да търси сензорна входяща информация, от която се нуждае, за да го превърне в силен и способен индивид. Ако едно дете се върти в кръг само за забавление, това е така, защото то се нуждае от този сензорна информация. Движението и физическата игра улесняват развитието на нови връзки (синапси) между мозъчните клетки и цялостната организация на мозъка. С развитието на тези връзки се подобряват фините и груби моторни умения на детето, социализацията, личната информираност, езикът, креативността, способността за решаване на проблеми и способността за учене. Ето защо те трябва да се катерят по дърветата, да скачат на леглото, да тичат през гората, да се плискат в кални локви. Всичко това са естествени и необходими преживявания, които ще насърчат развитието на техните когнитивни умения.
В наши дни обаче изглежда, че броят на децата срастнали с дивана, неизлизащи от стаите си и залепени за телевизионни и компютърни екрани, непрекъснато нараства. Поради тяхната физическа неактивност, мозъкът е лишен от важен сензорен принос, причинявайки лоша стимулация на физиологични механизми, които бавно губят способностите си (динамично приспособяване на очите, фиксиране на обекта в движение, сложни видове движение, участващи в бягането и др.). Много хора споделят общоприетото убеждение, че видеоигрите могат да бъдат от полза за мозъка, като осигурят необходимата стимулация. Подобна дейност обаче противоречи на процеса на човешка еволюция. Един от най-великите изобретатели, които светът някога е виждал, Никола Тесла, е казал, че ние сме резултат от вековна непрекъсната адаптация към природната среда, докато големите и внезапни промени в този процес могат да доведат до непредсказуеми и евентуално катастрофални последици. Следователно е от решаващо значение децата да прекарват повече време в естествена среда и неструктурирана игра на открито и да се учат, като правят това, за да стимулират растежа на мозъчната кора и да създадат повече невронни мрежи в мозъка и в цялото тяло.
От своя страна родителите трябва да насърчават дейности като скачане, хващане на топка, прескачане на въже и т.н., за да улеснят цялостното развитие на децата си и да ги подготвят за бъдещите предизвикателства в живота. Вместо да казваме „не“ на всичко физическо, което се опитват, трябва да им осигурим безопасна среда за изследване и наслада на природата. Пролетните дъждове създават много кални локви, за да се пръскат и всяко дете заслужава добър чифт ботуши. Скачането в кални локви няма да вкара детето ви в топ университет. Радостта, която те намират от локвите, е перфектна демонстрация колко невероятно красиво може да бъде детството. И какво трябва да се случва в него.
Оригинален текст: Ranko Rajovic, Novak Djokovic Foundation
Коментари