През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени.
В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9‰, а през предходната 2017 г. - 9.0‰. Броят на живородените момчета (32 144) е с 2 091 по-голям от този на живородените момичета (30 053), или на 1 000 живородени момчета се падат 935 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 46 877 и 15 320 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.1‰ в градовете и 8.3‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) и Ямбол - по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 6.3‰, Габрово и Видин - по 6.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 г. е 9.9‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.9‰, следват Франция и Швеция - по 11.5‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2018 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 491 хил., като спрямо предходната година намалява с 26 хил., а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди. През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1%) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2017 г. остава непроменен. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен.
През 2018 г. са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко отколкото през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три. От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.2% през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок отколкото в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).
Източник: Национален статистически институт , Население и демографски процеси през 2018 година
Коментари