Десислава Димитрова е доцент по ботаника в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
От 2004 г., като координатор на Slow Food в България, съчетава професионалните си интереси със своята страст към традиционните храни и традиционното знание, съхранени от предците ни и достигнали до нас благодарение на грижата на местните селски общности.
Храненето е един от задължителните процеси, които поддържат съществуването на всеки организъм. В човешката история храната винаги е била център на човешката дейност. Устойчивото потребление на храна изисква пълно оползотворяване на природните ресурси и физическа активност.
Днес храната е изгубила своята естествена роля в живота на човека и се е превърнала в стока. Важно е цената да е ниска, което води до голяма печалба. Това обаче понижава драстично качеството. Освен това когато храната е евтина, ние не я ценим. Изхвърляме много храна, т.е. оползотворяването на ресурсите е нарушено.
Семейството е мястото, където децата се свързват с храната. Това, което ние правим и показваме, се закодира в тях като отношение и разбиране за храната. Съществуват начини, по които родителите могат да възпитат у децата правилно отношение към храната, здравословна връзка с храната. И обратно – възможно е връзката с храната да бъде поставена на невротична основа, което в бъдеще би отнело способността у детето да взима правилни решения по отношение на храна и хранене.
Кои са основните заплахи за хранителното разнообразие? Кои са източниците на разнообразни храни? Защо здравословното хранене често предизвиква тревожност у родителите? Каква е ролята на семейството при здравословните избори на храни? Кои са възможните грешки и как да ги избегнем? Отговори на тези и други въпроси, както и примери ще откриете в лекцията на доц. Десислава Димитрова:
Коментари