Ако децата получават всички отговори наготово, ако родителите им отнемат възможността им да мислят за себе си, то те няма да успеят да формулират въпроси за себе си на по-късен етап от възрастта си.
Да подпомогнете децата да изследват последиците от своя избор е много по-различно от налагането на последствия върху тях. Изследването приканва за участието на децата да мислят за себе си и да разберат последствията от избора си, да решат какво е важно за тях и как да постигнат това, което искат. Крайният резултат се фокусира върху решението на проблема, вместо да се фокусира върху последствията.
Налагането на последствия често предизвиква бунт и отбранително мислене, а не разсъдливо мислене. Ключът към подпомагането на децата е да спрете да им казвате какво да правят и да започнете да задавате въпроси, които стимулират любопитството и разсъдливото (познавателно) мислене.
Твърде често възрастните казват на децата какво се е случило, каква е причината това да се случи, как детето трябва да се чувства за това, какво трябва да научи детето от него и какво трябва да направи детето. Много по-ефективно и окуражаващо е, когато питаме какво се е случило, какво мисли детето, че е причинило случката, как детето се чувства по повод това, какво е научило детето, какви идеи има детето за това как да се справи с проблема или как детето може да използва каквото и да е научило в бъдеще. Това е истинският смисъл на образованието, което идва от латинската дума educare, което означава да се нарисува. Твърде често възрастните се опитват да "налеят" знания в детската глава вместо да стимулират децата да учат, а след това се чудят защо децата не усвояват нови знания.
Източник: https://www.positivediscipline.com/
Коментари