Социалните умения са набор от умения, които се нуждаят от непрекъснато усъвършенстване през живота на човек. Те не са дадени по рождение. Това са умения, които се придобиват с усилия и практика.
Добрите социални умения позволяват на децата да се радват на по-здрави и пълноценни връзки с връстниците си. Проучвания показват, че децата с по-развити социални умения по-лесно намират приятели и по-успешно се адаптират в училище, а когато пораснат - в университета или на работното място.
Ползи
Социалните умения осигуряват на децата широк спектър от предимства:
- По-високи резултати в образованието и кариерата – изследователи от Pen State University и Duke University са установили, че децата, които са по-добри в споделянето, слушането, кооперативността и спазването на правилата на 5-годишна възраст, е по-вероятно да продължат с университетско образование. За тях е по-вероятно да намерят стабилна работа на пълен работен ден до 25-годишна възраст.
- По-силни приятелства – децата, които имат силни социални умения и по-лесно се приспособяват към различна среда, успяват да изградят по-здрави и трайни връзки с приятели. А създаването на приятелства в детството е полезно за психичното здраве на децата.
Сприятеляването осигурява възможност на децата да практикуват по-сложни социални умения, като справяне с проблеми и разрешаване на конфликти.
Какви са потенциалните последици от лошите социални умения?
Децата, които не притежават задоволителни социални умения:
- По-трудно се приспособяват към различни социални ситуации и групи.
- Имат проблеми с изграждането на връзки с връстници и приятели.
- По-вероятно е да развият комплекси, ниско самочувствие и самооценка.
- По-вероятно е да страдат от депресия.
Добрата новина е, че социалните умения се придобиват. Никога не е твърде рано да започнете да показвате на децата как да взаимодействат с другите. И никога не е късно да усъвършенстват уменията си. Започнете първо с най-основните социални умения и продължете да подобрявате уменията на детето си в хода на израстването.
- Споделяне
Децата на възраст между три и шест години често са егоисти, когато става въпрос за споделяне на ресурси, които считат за ценни. Те може да не са склонни да споделят половината от бисквитките си с приятел, защото това означава, че ще имат по-малко за себе си. Същите тези деца обаче лесно биха споделили играчка, от която вече не се интересуват чак толкова.
На седем-осем години децата стават по-склонни да споделят. Особено онези деца, които се чувстват доволни от себе си и имат по-високо самочувствие. Споделянето им носи още повече чувство за удовлетвореност. Това означава, че помагайки на детето да усвои изкуството на споделянето му помагате да работи върху собственото си самочувствие и самооценка.
Разбира се, не трябва да принуждавате детето да споделя. Започнете с добрия пример – старайте се то да вижда как вие споделяте ресурсите си с другите. Насочвайте вниманието му към моментите, в които други споделят нещо помежду си или с него. Не пропускайте да го похвалите, когато то само поеме инициатива и винаги отбелязвайте как неговите действия са накарали ответната страна да се почувства добре и значима.
- Работа в екип
Работата в екип означава съвместна работа за постигане на обща цел. Децата, усвоили това умение, са уважителни към другите и техните искания. Те активно помагат в изпълнението на общата задача или проект.
Добрите умения за сътрудничество са от съществено значение за успешното приобщаване в общността. Вашето дете ще трябва да си сътрудничи както със съученици в училище, така и с приятели извън класната стая.
Работата в екип е особено важна, когато детето израсте във възрастен. Повечето работни среди процъфтяват поради способността на служителите да работят заедно като екип. Сътрудничеството е от ключово значение и в романтичните взаимоотношения.
За децата работата в екип може да включва всичко – от изграждане на кула от играчки заедно до изпълнение на общ проект в детската градина или училище.
Интересна е и позицията в екипа. Някои деца се справят добре с ръководна позиция, докато други се чувстват по-комфортно, следвайки инструкциите. И в двата случая, сътрудничеството е чудесна възможност децата да научат повече за себе си.
- Слушане
Слушането не е просто пасивно отразяване на информация – то включва способността да се съсредоточиш върху темата, разбиране и обработване на чутото и възможност да дадеш обратна връзка. Слушането е критичен компонент на здравословната комуникация.
Придобитите в училище умения за усвояване на материала, водене на бележки и обмисляне на казаното стават още по-важни, когато детето ви преминава в академична среда.
Способността за слушане е по-трудна за овладяване в ерата на електронните устройства, защото много хора са склонни да гледат смартфоните си, когато са ангажирани в разговор.
Важно е да се упражнявате с детето вкъщи. Когато му четете книга, периодично спирайте и го помолете да ви разкаже прочетения пасаж или да интерпретира чутото. Използвайте: „Кажи ми какво си спомняш за историята досега.“ Когато се налага помогнете му да попълни пропуските в историята и го насърчете да продължава да концентрира вниманието си върху прочетеното. Обърнете внимание, че не е учтиво да прекъсва другите докато говорят и има моменти, в които да се включи в разговора по най-добрия начин.
- Следване на указания
Децата, които се затрудняват да следват указания вероятно ще имат различни проблеми в училище. От това, че се налага да преработват домашните си задачи до неспазване на приемливо поведение в клас.
Независимо дали инструктирате детето да си почисти стаята или как да подобри представянето си на тренировките по плуване, важно е то да може да се ориентира в зададените му насоки и да ги приложи.
Преди да очаквате детето ви да се справи добре с изпълнението на указания, обаче, от съществено значение е да се научите правилно да ги задавате. Ето някои правила, които трябва да се стараете да спазвате:
- Не давайте на малко дете повече от едно указание наведнъж. Вместо да кажете: „Прибери си обувките, измийте си ръцете и се преоблечи.“, изчакайте първата стъпка да бъде изпълнена, преди да продължите към втората.
- Не формулирайте указанията си като въпрос. „Би ли си подредил стаята?“ означава, че оставяте възможност на детето да ви откаже. След като дадете указания, уверете се, че детето ясно е разбрало както се очаква от него.
- Не забравяйте да окуражите и похвалите детето всеки път, когато се справи успешно.
- Уважаване на личното пространство
Създайте правила вкъщи, които насърчават децата да уважават личното пространство на другите хора. „Почукай на затворена врата преди да влезеш.“ и „остави разстояние между теб и човекът, на когото говориш“, са само част от примерите. Ако детето ви грабва нещата от ръцете на хората или бута, когато е нетърпеливо, установете последствия.
Научете детето да стои на една ръка разстояние от хората, на които говори. Когато чакате на опашка заедно, обяснете колко близо до човека пред вас трябва да бъдете. Можете да изпробвате различни сценарии вкъщи, за да помогнете на детето научи какво е лично пространство, защо е важно и как трябва да се подхожда при различни ситуации.
- Осъществяване на контакт с очите
Добрият контакт с очите е важна част от комуникацията. Някои деца се боят да погледнат човека, с когото говорят. Други са срамежливи, предпочитат да се взират в пода или просто друга дейност им се струва по-важна от разговора. Обяснете колко е важно за пълноценното общуване поддържането на контакт с очите.
За да подкрепите казаното с действие може дори да покажете на детето си какво е чувството да водиш разговор с някой, който не осъществява очен контакт:
- Помолете го да сподели важна за него история. Докато то разпалено разказва взирайте се в пода или някъде около него.
- Помолете го отново да разкаже история, но този път установявайте подходящ зрителен контакт.
- Обсъдете двете ситуации – как се е почувствало детето при първата история, а след това. Обяснете какво е подходящ зрителен контакт и как да не премине в невъзпитано втренчване.
- Използване на добри обноски
Казването „моля“ и „благодаря“, използването на добри маниери на масата могат да помогнат на детето ви да привлече внимание по правилните причини.
Разбира се, преподаването на маниери често е трудна битка. Всички деца имат моменти, в които изглежда сякаш никога не сте им говорили и не сте ги учили на добри обноски. Важно е обаче децата да знаят как да бъдат учтиви и уважителни не само когато са в училище или на гости, а и у дома.
Отново личният пример ще ви помогне. Бъдете добър пример за подражание с маниерите си. Това означава редовно да казвате „Не, благодаря“ и „Да, моля“ на детето си. Не забравяйте обноските си, когато общувате с други хора. напомняйте на детето, когато то пропусне да е учтиво и го похвалете, когато се е справило добре.
Материалът е адаптиран от: www.verywellfamily.com
Коментари