Студеното време предразполага към разпространение на вирусни и бактериална инфекции, а детският организъм е най-уязвим към тях. Ето кои са най-често срещаните заболявания през зимата и как протичат.
1. Грип
Грипът (познат и като инфлуенца) е остро инфекциозно заболяване, една от най-заразните инфекции. Причинява се от Influenza virus type А и Influenza virus type B. Характеризира се с рязко изразена интоксикация – висока температура, главоболие, силни мускулни болки и катарално възпаление на горните дихателни пътища. Грипните вируси се предават по въздушно-капков път, като човек отделя вируса в последните 1 - 2 часа от инкубационния период и 1 - 3, максимум 5 дни от началото на клиничните прояви. Най-възприемчиви за заболяването са децата от 6 месеца до 3 години (около 40% от общия брой случаи).
Инкубационният период продължава от няколко часа до 1 - 2 дни при грип А и до 3 дни при грип В. При около 10 - 15 % от болните се наблюдават продромални явления като отпадналост, студени тръпки, разкършеност, субфебрилна температура. По правило болестта започва внезапно. Към началното втрисане се добавят други признаци като повишение на температурата до 38 - 39 °С, изпотяване, световъртеж, главоболие (болните се оплакват от болка предимно в челната и слепочната област), мускулни болки (най-вече в снагата и крайниците), болки в костите и ставите, безапетитие, силна отпадналост. Характерни за грипа са болките при движение на очните ябълки. Общото състояние на болните се влошава като стават вяли, апатични, сънливи. Нерядко са със замъглено съзнание, бълнуване и гърчове. Телесната температура е повишена в рамките на до 2 – 3 дни.
Симптомите на грипа са сходни с редица остри вирусни респираторни заболявания – парагрип, риновирусна, аденовирусна, респираторносинцитиална инфекция, затова най-точна диагноза се дава с лабораторни изследвания на натривки и секрет. Остро начало с токсоинфекциозен синдром се среща и при редица инфекциозни заболявания, като лептоспироза, папатациева треска, вирусни хеморагични трески, денга, орнитоза-пситакоза, Ку-треска, петнист тиф и други.
От съществено значение за лечението на болните имат общите грижи и рационалното хранене – топли напитки и лесносмилаема храна. Полезни в случая са и съгряващите процедури включващи горещи вани на краката, комплексни разтривки, предизвикване на изпотявания.
При леките и неусложнени случаи лечението включва, аналгетични и антипиретични препарати. Тежките усложнени случаи трябва да се лекуват в болнична обстановка.
2. Инфекциозна мононуклеоза
Инфекциозната мононуклеоза (Mononucleosis infectiosa), болест на Филатов или болест на Pfeiffer, е остра инфекциознавирусна болест, характеризираща се с повишена температура, фарингит, генерализирано уголемяване на лимфните възли, засягане на черния дроб и слезката и своеобразни изменения в бялата кръвна картина.
Причинител е вирусът на Епщайн-Бар (Human herpesvirus 4, HHV-4), от групата на херпесните вируси. Инфекцията протича като банална вирусна инфекция на горните дихателни пътища (ангина). Покачва се температурата, но обичайно не е твърде висока (под 38 °C), гърлото е силно зачервено и налепи се наблюдават само при усложнени инфекции. За кратък период от време инфекцията отминава и в повечето случаи не се разбира какво е било.
В редки случаи инфекцията хронифицира, като симптомите са слабо зачервено гърло месеци наред, непрекъснато боледуване, лесна уморяемост. Обикновено хронифицирането се проявява при имунокомпрометирани хора, но напоследък зачестяват случаите на хронифициране и при здрави индивиди.
Може да се проведе симптоматично лечение за облекчаване на дискомфорта от температурата и зачервеното гърло, но вирусът се лекува единствено с медикаменти, предназначени за херпесни заболявания (от групата на ацикловира).
3. Скарлатина
Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3- до 13 -годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Инкубационният период е 1 – 12 дни, но най-често 2 – 4 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Скарлатината се характеризира с внезапно бурно начало, като първите симптоми обикновено са кашлица, висока температура, болки в гърлото, повръщане, болки по тялото, главоболие и тахикардия. Други общи симптоми на скарлатината включват повишена температура (около 39°С), силна отпадналост, главоболие и повръщане, силно зачервено и болезнено гърло; увеличени сливици, често покрити с гнойни налепи, обрив под формата на дребни червени петънца; появява се в слабините, сгъвните повърхности на крайниците; разпространява се към гърдите, корема, шията. Един от отличителните симптоми е малиновочервеният език от върха към основата.
Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др.
Лечението се извършва с лекарски контрол, като за най-успешно приложим медикамент се счита пеницилинът и неговите препарати, при изява на алергия към тях се използва еритромицин, а при липса на ефект — цефалоспорини. Важно е да се отбележи, че трябва да бъде проведено контролно изследване на урината за хематурияна болния от скарлатина две седмици след нейното начало.
4. Бронхит
Бронхитът е възпаление на бронхите на белите дробове. Болестта се проявява в две форми: остър бронхит и хроничен бронхит. Хроничен бронхит – проявява се с кашлица и отделяне на храчки за период в продължение на поне три месеца годишно, през две последователни години. Остър бронхит – проявява се с кашлица и отделяне на храчки и продължава не повече от три седмици.
В повечето случаи заболяването се дължи на вируси, а в останалите случаи има вирусно-бактериален и бактериален произход. Причини за инфекцията могат да бъдат дългогодишната употреба на тютюн и тютюневи изделия или промишлено замърсяване (запрашена среда). Симптомите на бронхита включват суха кашлица в началото, а впоследствие (1 – 2 дена) се появява слузно-гнойна секреция, кихане и хрема (в начален стадий), болки в гърлото, температурата често е леко повишена. Симптомите на хроничния бронхит се влошават при висока концентрация на серен диоксид и други замърсители във въздуха.
Лечението е насочено към облекчване на симптомите. Използва се комбинация от лекарства, освобождаващи запушените бронхиални пътища и втечняващи секрета, с което се улеснява отделянето му. Грижите при остър бронхит са основно поддържащи и трябва да осигурят адекватна доставка на кислород. Почивката на легло е препоръчителна. Много рядко се влиза в болница, основно при усложнения с бронхопневмония.
5. Гастроентерит
Гастроентеритът е заболяване, характеризиращо се с възпаление на стомашно-чревния тракт, в това число стомаха и тънките черва, което води до комбинация от диария, повръщане и коремна болка и спазми.Гастроентеритът се нарича също и гастро, стомашна бактерия и стомашен вирус. Въпреки че не е свързан с грипа, често го наричат стомашен грип и гастро грип.
В световен мащаб повечето случаи при децата се причиняват от ротавирус. По-рядко срещаните причинители включват други бактерии (или техните токсини) и паразити. Пренасянето може да стане поради консумация на неправилно приготвени храни или замърсена вода или чрез близък контакт с лица, които са заразни.
Основният начин за справяне е адекватното хидратиране. При леките или умерени случаи това обикновено може да се постигне чрез перорален рехидратиращ разтвор. При по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности.
6. Отит
Отитът е диагноза, с която се означава наличието на възпалителен процес в областта на ушите. Според своята топология, отитът може да бъде външен – засяга ушната мида и външния слухов канал; среден – засяга тъпанчето и слуховите костици; вътрешен – засяга кохлеарния апарат.
Външният отит по правило възниква първично, вследствие на травми на главата и ушната мида, простуда и др. Външният отит настъпва с локален имунен срив. Бурно се развиват условно патогенните микроорганизми, които постоянно обитават външния слухов канал, но не могат да предизвикат заболяване при здрави хора. Типични симптоми са зачервяване и оток на ушната мида, обилно отделяне на рядка ушна кал, сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото, слаби болки, намаляване на слуха. Външният отит лесно се разпознава и се лекува бързо. Предписват се комбинирани капки за уши, които съдържат: антибактериални и антимикотични антибиотици; циклооксигеназни инхибитори, за подтискане на възпалителната реакция и локални анестетици за премахване на чувството на дразнене.
Средният отит може да бъде първичен – възниква при продължително излагане на силен шум (над 75 децибела), при рязка промяна на налягането върху тъпанчето (взривове, гръмотевици, бързо гмуркане или изплуване) и др.; или вторичен – развива се вследствие на външен отит (особено при опити за самолечение), на възпаления на зъбите, устната кухина и горните дихателни пътища, и др. Първичният среден отит в повечето случаи протича асептично (без да се развиват болестотворни микроорганизми) и сравнително леко. Вторичният среден отит протича умерено тежко. Почти всички случаи се разпознават късно, защото признаците се маскират от тези на основното заболяване. Възможно е да се образува гноен секрет. При невъзможност за оттичането му към глътката, той причинява силни болки и пробива тъпанчето. Това развитие винаги е съпровдено с частична или пълна загуба на слуха. Понякога вторичният среден отит изобщо не се диагностицира и преминава в хронична форма, която се обостря при всеки имунен срив. Средният отит не е животозастрашаващо състояние, но при много от случаите настъпва частична загуба на слуха.
Симптомите на средния отит включват зачервяване и оток на ушната мида, обилно отделяне на рядка ушна кал, сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото, пулсиращ шум в ушите (подобен на този, който се чува при допиране на черупка от рапан до ухото), пулсираща болка в ухото, заглъхване на ухото, главоболие и общо неразположение, повишена телесна температура. Средният отит изисква сериозно лечение. Обикновено се предписват комбинирани ушни капки за предотвратяване (или подтискане на вече възникналия) външен отит; антибиотици за подтискане на евентуално развилите се болестотворни микроорганизми; противовъзпалителни и противотемпературни средства; витамини.
След като се потисне острата фаза на възпалението, се предписват съдоразширяващи средства, за да се запази слуха. При невъзможност за оттичане на гнойта от средното ухо, тъпанчето се пробива и се правят промивки с противомикробни разтвори.
Източници: www.puls.bg, МУ-Пловдив, www.wikipedia.org
Коментари