Bulgaria
info@babyspace.bg 359 2 489 94 92
2018-03-02 14:58:51 +0200 Нормално ли е едно дете във възрастовата граница от 2-3 годинки да не обръща внимание на света около себе си, затваряйки се в репетативни игри? Помощ! Дали тригодишното ми дете страда от обсесивно-компулсивно разстройство?

Помощ! Дали тригодишното ми дете страда от обсесивно-компулсивно разстройство?

Помощ! Дали тригодишното ми дете страда от обсесивно-компулсивно разстройство? 470 900
Нормално ли е едно дете във възрастовата граница от 2-3 годинки да не обръща внимание на света около себе си, затваряйки се в репетативни игри?

Анита Клиър е съосновател на проекта „Позитивно родителство“ (Positive Parenting Project), посветен на съвместната работа с родители, работодатели, училища и детски центрове за редуцирането на стреса за модерните родители. Семинари, работни групи, лекции и месечни бюлетини помагат на родителите да се запознаят с работещи решения за проблемите на родителството, като им представят реални казуси и достоверни практики. Основна цел на проекта е създаването на здравословна семейна среда, която отговаря на нуждите на всички членове на семейството и им помага да разгърнат пълния си потенциал.

Като специалист по темите на родителството, Анита Клиър често се сблъсква с притеснени родители, които се опасяват че малкото им дете (2-3г.) страда от проявления на обсесивно-компулсивно разстройство. „Това е чудесно!“ е неочакваният отговор на Анита, който изненадва не малко майки и бащи.

Какво е „чудесното“? Най-общо казано, повторяемите действия са в основата на абстрактното мислене. Дете във възрастовата граница от около 2-3г. (т.нар. тодлъри), което обсесивно мести количките си от едно място на друго като изключва останалите деца от заниманията си, всъщност е на път да си изгради самостоятелен концептуален модел на света. Макар това поведение да обърква родителите или да фрустрира друго дете (приятелче, братче, сестриче), което иска да си играе със същите колички, то всъщност обикновено е знак за напредващо интелектуално развитие.

Децата не опознават света като го наблюдават отстрани – начинът им на мислене не е достигнал до този етап все още. Те го опознават чрез своите физически и сетивни преживявания: докосване, вкус, хвърляне, скачане и катерене.

Добре известно е на родителите, че да искаш да отклониш вниманието на малките деца, особено прохождащите, е начинание с почти нулев процент за успех. Но с наближаването на тригодишна възраст повечето родители забелязват, че децата започват да проявяват упоритост и решителност в привидно маниакални/обсесивни повторения на определени действия – подреждане на всички детски колички (или други играчки като кубчета и животни) в права линия или определена поредност, преместване на всички моливи от един несесер в друг и после обратно, излизане и влизане по няколко пъти в колички за игра и возене, хвърляне на играчките, преливане на течности от една чаша в друга и т.н.

Това поведение не е симптом на детско обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), нито признак на евентуални проблеми в по-зряла възраст. Всъщност репетативните игри (игри с повторяем елемент) помагат на детето да си изгради своите първи концепти за устройството на света.

Повтарянето на определени действия дават възможността за развитие на абстрактните идеи в съзнанието на детето. Например, изваждането и прибирането на моливите му помагат да разбере концепцията за „вътре“ и „вън“, докато подреждането на играчките по цвят или размер му помага да осъзнае на базово ниво смисъла на категориите.

Поведението на всяко отделно дете може да е различно в това отношение, но схематично се разграничават три основни направления:

  1. Транспортиране: поставяне на различни играчки или други предмети в торба или количка и преместването има от едно място на друго с бутане/разнасяне;
  2. Съдържание: пълнене и изпразване на различни предмети (чаши, кофички) с вода, пясък или друго съдържание, катерене, влизане и излизане от кашони, катерушки и др.;
  3. Траектория: подреждане по определен начин, големина, линия или хвърлянето на определени предмети.

 

Тъй като схемите се изграждат чрез повторение, децата могат да бъдат силно обсебени от тях и доста антисоциални, когато се занимават с тях (поради което лесно може да се стигне до предположението за ОКР). Отказът да се разсеят и тяхната решимост да пускат тази играчка на едно и също място отново и отново, е знак за това колко важно е повторението за развитието на детето: не става въпрос за отклонение, това е естественият подход към света и в този етап са завладени от непреодолимия порив да изследват.

Затова следващия път не се опитвайте да го разсейвате, а просто му покажете същия концепт, същата идея с друг обект или в друга игра, запазвайки свойствата и характера на играта и така постепенно разширявайте кръга на възможности. Например, вместо да нарежда колички в редица - може да подрежда животни, да строи кула, да прелива течност от едно място в друго, вместо да премества дрехите и играчките от ляво на дясно.

Колкото повече „схеми“ му показвате, толкова по-бързо ще успее да ги усвоява и да се научава да преминава самостоятелно към следващата и да усвоява ново ниво на мислене.

 

Източник: anitacleare.co.uk

Коментари

Neutral avatar

Подобни статии


Нашите спонсори

Нашите партньори