Позната и обичана от много семейства, фотографът Гергана Цончева ще ни потопи в приказния и деликатен свят на фотографията на новородени!
- Много благодарим, че се съгласи да споделиш с нас професионалния си опит като фотограф! Фотографията на новородени е нещо много специфично, но и безкрайно специално, защото улавя безценни мигове за семействата. Разкажи ни малко повече за себе си. От колко време се занимаваш с фотография и най-вече как реши да се насочиш към фотография на бременни жени, новородени, и като цяло семейна фотография?
- Занимавам се с фотография от 2014 година. По образование съм педагог, майка съм на три деца и цял живот работя с деца от всякакви възрасти. Фотографията ме привличаше от много по-рано, но докато моите деца бяха малки, знаех, че няма да мога да ѝ отдам вниманието, което ми се иска. През 2014 г., когато започнах, те бяха вече на 10, 7 и 4. Мечтата ми беше да снимам магическа детска фотография на открито, а вдъхновението ми беше руската фотографка Elena Shumilova. Купих един стар апарат втора ръка, поръчах няколко книги от Амазон и започнах да уча от А и Б. Нямах никаква представа от нищо свързано с фотографията. Имах само спомените от дядо, който беше успешен фотожурналист, и на когото понякога като мъничка помагах в лабораторията или при лепенето на снимките в албумите. Записах се на workshop в Ирландия с Elena Shumilova и тъй като все опитвам да оптимизирам всичко, си казах „Така и така ще пътувам, защо не направя и един workshop за новородени.“ Попитах жената, която го организираше, дали може да организира и такъв по това време и тя го направи. Влюбих се в работата с новородени веднага. От там насетне всичко беше учене, труд, учене, труд и много смелост. Може би за пръв път в живота си проявих толкова постоянство и няколко години по-късно, то започна да ми се отплаща.
- Къде осъществяваш фотосесиите на новородени?
- Сесиите за новородени провеждам в дома на бебетата. В началото започнах така, защото нямаше логика да наемам студио, преди още да имам клиенти. Много бързо обаче си дадох сметка, че това носи много спокойствие на майката и бебето, а това за мен е изключително важно. Две седмици след раждането все още всичко в денонощието на едно семейство е с краката нагоре и да мога да им спестя планирането, излизането, воденето на бебето в студио за няколко часа, паркирането, и чакането, е несъмнено голямо удобство. За мен то има своите минуси, защото е свързано с постоянно носене на много багаж, пътуване, паркиране и съобразяване с обстановката и условията, които имам на място, но нямам никакви колебания, че искам да правя това, което правя, точно по този начин. Искам сесиите, които провеждам да бъдат не просто заснемане на снимки, а истинско преживяване, което майката да пази като топъл спомен. Колкото и да са красиви снимките, ако майката има неприятно чувство от стреса на преживяването всеки път, когато ги погледне, те не биха имали стойност. Правя всичко по силите си, от момента на първия ни контакт, до предаването на крайния резултат, всичко да бъде леко, лесно и приятно. Силно вярвам, че човек помни не това, което си направил, а това как си го накарал да се почувства.
- Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?
- Фотографията за новородени е труден жанр. Всичко в нея е трудно или поне за мен беше така. Аз не съм човек, който се плаши от предизвикателства и обикновено усвоявам всичко бързо, но тук положих много, много труд, за да достигна нивото, на което работя. Не мисля, че в началото си давах сметка колко много неща трябва да се случват едновременно и то добре, за да се получат невинните заспали снимки на бебетата, които изглеждат толкова небрежни и естествени. Техническата част от работата е възможно най-малкото предизвикателство. За мен една сесия започва още с концепцията – да си представя кадрите, които искам да направя, после да подбера цветовете, които искам да съчетая, аксесоарите, материите. При позирането на бебето всичко е много прецизно. То не е голям човек, на когото мога да кажа как да застане. Аз трябва да наглася всеки детайл – пръстчетата, ръчичките, главата, всичко. Когато поставям бебето в позата, на първо място трябва да му е удобно, след това трябва да е правилно позиционирано спрямо светлината и всичко да изглежда добре. Тази работа понякога е като сапьорската – работиш бавно и внимателно, защото едно погрешно движение може да събуди бебето и тогава всичко започва отначало. Важно е къде го докосваш, къде поставяш ръцете си, как го местиш от поза в поза. Определено най-голямото предизвикателство при работата с новородени е да можеш да ги приспиш и задържиш спокойни и спящи. Вече смея да кажа, че няма бебенце, което да не успея да успокоя и приспя. След като съм работила със стотици бебета, имам усещане за тях, познавам ги. Разпознавам сигналите им, бързо се ориентирам дали бебето е с по-спокоен темперамент и нервна система или ще има нужда от повече време и най-важното, след като усетя това, знам как да работя с него.
- А коя е любимата ти част от работния процес?
- Относно любимата ми част от работния процес....всичко ми е любимо. Обичам срещите със семействата. Някак привличам страхотни хора към себе си и всичките ми клиенти ме зареждат и изпълват с радост и благодарност. Има хора, с които мигновено кликваме, сякаш сме приятели от много години. По време на сесията си говорим много, споделям съвети и опит с тях, а понякога се разговаряме на най-невероятни теми. С някои оставаме в приятелски отношения и след това. Умирам от щастие, когато ми се обадят след някоя друга година, за да снимам нов член на семейството им.
- Знаем, че подготвяш електронна книга в помощ на начинаещите фотографи на новородени. Ще ни разкриеш ли малко повече за нея?
- Да, това е проектът, който отлагам отдавна и сега му дойде моментът. Книгата не е за това как да снимаш, позираш и обработваш. На тази тема има безброй курсове и обучения. Тя е за това как да добиеш яснота, за това как точно искаш да изглежда работата ти и стъпките да го постигнеш. Превежда те стъпка по стъпка по най-оптималният път към това от началото до края. Къде ще снимаш, какво оборудване ти е нужно (и какво не е), в какво да инвестираш и в какво не, над кое да се фокусираш. В какъв ред да научиш позиране, обработване, снимане, как да стартираш. Плюсове и минуси на всички опции. Дадох си сметка, че от това имах нужда аз, когато започвах. Купих много излишни неща, които не ми свършиха работа, не купих други, които щяха значително да ускорят времето, в което се учех, разпилях много време в курсове, които ми бяха излишни. Учех твърде много неща наведнъж, което доведе до сериозен стрес в началото. Забелязвам по фейсбук групите, че същото се случва с всички начинаещи фотографи на новородени. Когато си начинаещ, виждаш само, че не ти се получава. Гледаш своята снимка, гледаш тази на „добрите“ и виждаш, че си много, много далеч. Но не можеш да посочиш точно кое не е наред. А с плана, който аз съставих, този проблем ще отпадне. Книгата ми ще може да преведе човека стъпка по стъпка през процеса, който ще го изведе от другата страна.
- Знаем също, че съвместно с „Капачки за бъдеще“ сте създали благотворителни календари с новородени. Разкажи ни малко повече за тях и от къде могат да бъдат закупени?
- Едва ли има някой в България, който да не знае кои са Капачки за Бъдеще и какво правят. Истински феномен е това, което направиха. Запознах се с Лазар Радков преди няколко години покрай работата ми в The Little Gym Sofia. Синът му посещаваше заниманията там. Много исках по някакъв начин да допринеса за каузата и в някакъв момент стана дума за това. Решихме да опитаме да направим календар с бебетата, които аз снимам, който да бъде изцяло с благотворителна цел. Имахме известни колебания дали ще е успешно, защото всички вече имаме календари на телефоните си, но хората реагираха толкова топло и радушно! Всички календари бяха разпродадени и дори пускахме нови тиражи. Тази година е трета поредна, в която ги правим. Хората вече ги очакват. Във фейсбук групата на Капачки за бъдеще има линк, през който могат да бъдат поръчани.
Може да закупите благотворителните календари от тук.
- Кое е най-голямото признание за теб и работата ти?
- На този въпрос мога да отговоря без да се замисля. Има само едно признание за работата ми – щастието на клиентите ми в края на процеса. Не знам дали ще ми повярвате, но се вълнувам като малко дете, когато изпратя снимките и чакам обратна реакция. Най-щастлива ме прави фактът, че когато ми пишат, винаги става дума не просто за снимките, а за атмосферата, която съм създала, за начина, по който съм ги накарала да се почувстват, за радостта, която съм им донесла. Това ме прави толкова щастлива и смислена... Отзивите, които оставят на страницата ми, са толкова лични, искрени и емоционални. Чувствам се благодарна и благословена.
- Отново благодарим за времето, което ни отдели!
Може да се запознаете с чудесата, които твори Гери на сайта ѝ и на Фейсбук страницата ѝ!
Коментари