Децата могат да бъдат ужасно изнервени и изнервящи – хленчат, карат се и се бият. Вижте какъв план за промяна предприема Жаклин Бърт.
Тя решава да промени лошото поведение само за 7 дни, защото вече й е дошло до гуша да слуша оплаквания. „Защо Джулиън е толкова досаден”, често я пита 9-годишната й дъщеря Шарлот. Дразнещият е 4-годишният й син. „Не наричай брат си досаден”, вечно поучава Жаклин. Само че в един дъждовен ден, докато с часове слуша как Джулиън мрънка, и тя започва да си задава въпроса защо децата наистина трябва да са толкова досадни и дразнещи.
„Нищо не ме вбесяваше повече от вечните оплаквания на сина ми, освен опитите на Шарлот да го пошляпва и щипе. Чудех се дали стресът при мен не е в пъти повече, защото ги отглеждам сама. Макар че съм чувала и от майките, които не са самотни и имат съпрузи, че често поведението на децата им ги изкарва извън нерви”, признава Жаклин Бърт. Ето и обяснението на Бърнард Пърси, консултант по семейни отношения в Лос Анжелис : „Всичко това се случва, защото твърде много съдим децата си. Когато се фокусираш върху това, което детето не прави както трябва, неговата естествена реакция е да се съпротивлява, което пък води до спорове и става още по-зле.”
Може би Пърси вероятно е прав. „В напрегнати ситуации децата успяват да изкарат и моите най-неприятни страни от характера. Започвах да им крещя. След това спираш да мислиш, поддаваш се на гнева - разказва Жаклин за своя опит. - Не мога да очаквам от моите деца да променят негативните навици от раз. Заради това се консултирах с експерти, които да ми дадат съвети за справяне с лошото поведение и се разбрахме да използвам по един всеки ден в продължение на седмица.”
1 ден : Не реагирай
Моят първи ход бе да преценя какво аз не правя както трябва. „Грешката на повечето родители е, че отговарят на лошото поведение. Така децата са постигнали своето и някой им е обърнал внимание”, обяснява Ед Кристофър, клиничен психолог в Children's Mercy Hospitals and Clinics в Канзас сити, Мисури.
Само че аз се притеснявах какво ще се случи, ако не обръщам внимание на децата. Можех да оглушея от истериите на сина ми, толкова силно крещеше. Дали ако ги оставех, без да се меся, Шарлот нямаше да така да го удари, че да трябва да ходим до спешното. Затова един ден обявих -„Деца, от днес ако чуя, че се карате и крещите, ще се преструвам, че не съм ви видяла или чула.” И Джулиън, и Шарлот кимнаха със съгласие. Само че часове по-късно Джулиън вече мрънкаше за сок, докато бяхме на пазар и избирахме дрехи за Шарлот . „Защо сме в този глупав магазин! Искам вкъщи. Може ли един сок?”, не спираше той. В друга ситуация щях да извадя портмонето и да потърся дребни, за да си купи той сок и да спре да мрънка. Сега след като бях обявила правилото, просто продължих да разглеждам наредените ризи. „Мамо, чу ли ме? Мразя това място. Глупаво е?”, продължаваше той. Аз обаче успях да го игнорирам и под укорителните погледи на продавачките се усмихнах широко. „Шарлот, имат твоя размер в синьо”, спокойно казах аз. А Джулиън продължаваше да крещи. Мобилизирах цялата си воля, за да не му отговоря. И след това изведнъж… мълчание. Той откри някакви кутийки, които приличаха на лего и започна да си играе с тях. Веднага беше изгубил желание да крещи, след като разбра, че мама не го отразява. Разбира се, аз и досега не искам да влизам в този магазин.
2 ден: Бъди позитивен
Следващата сутрин се събудих с мисълта, че вероятно и този ден ще трябва да се боря с гневни изблици и да потушавам караници. Но Робин, семейният ми терапевт и автор на книгата Thinking Your Way to Happy!, ме беше посъветвал: „ Ако очакваш децата да се държат лошо, това се сбъдва. Когато слагаш етикет на детето, бъди сигурна, че е позитивен.” Опитах се да спазя съвета му, когато Джулиън започна да се оплаква, че не може да намери правилното кубче, за да подреди къщата, която строеше. „Ти много добре строиш различни неща. Използвай друго кубче”, казах аз. „Нее, неее”, кряскаше той. И изведнъж, о чудо. Шарлот дойде и предложи да му помогне. „Благодаря ти, че си толкова добра голяма сестра”, окуражих я аз. Час и половина по-късно децата дойдоха да ми покажат как са направили къща от стара кутия за обувки. „Чудесна е. Гордея се с вас, че си играете така добре”, похвалих ги аз. Остатъкът от деня премина напълно спокойно. Можеше ли всъщност да е толкова лесно?
3 ден: Личният пример
Следващото нещо, което реших да променя, е моето собствено лошо поведение. Джей Бейландо, педиатър психолог от Детската болница в Арканзас, ми обясни, че трябва аз да покажа на децата как да се държат, а те ще следват моя модел. Защото когато хленча и мърморя по тях, те се изнервят. Затова в най-напрегнатия момент сутринта вместо да викам, реших да се опитам спокойно да им обясня „Само ви напомням, че ни остават пет минути, за да излезем от вкъщи”. Шарлот и Джулиън си събраха нещата по-бързо, отколкото обичайно. После си помних съвета на доктор Бейландо да отбелязвам позитивните неща и им казах „Нали виждате деца как любезно ви помолих да се приготвите”. Шарлот ме погледна все едно съм си изгубила ума. „Добре, мамо”, каза тя, като че ли говореше със самоубиец.
4 ден : Първо съпричастност, после дисциплина
Можех да се закълна – децата правеха всичко възможно, за да ме изкарат извън нерви. Посъветвах се с Гари Унру, автор на книгата Unleashing the Power of Parental Love, дали това е истина. „Децата обикновено правят дадено нещо с причина. Винаги обяснявай какви емоции предизвиква лошото поведение, за да са наясно след това с последствията”, обясни ми той. Скоро след разговора имах възможност да изпробвам подхода. Шарлот удари брат си, защото той й счупи една гривна. Вместо обаче да се доверя на инстинкта си и да кажа: „ Направил го е без да иска, добре знаеш това, защо го удари!”, аз казах: „Сигурно наистина си много ядосана, тъй като Джулиън ти е счупил гривната”. Шарлот ококори очи: „Той винаги ми разваля нещата, а ти никога не му се караш”. „Трябва да говоря с Джулиън. Имаш право да си му сърдита. Но сега трябва да си идеш в стаята, за да се успокоиш, тъй като го удари”, обясних й аз. За моя изненада Шарлот се прибра веднага в стаята си и когато се върна, нямаше и следа от обичайното сърдене след наказание. Изкушавах се да провъзглася правилото на Унру първо да изказвам съпричастност, после да дисциплинирам за най-ефективното досега. Важното бе само да имам достатъчно търпение, за да го приложа.
5 ден: Последователност
Способността да контролирам изблиците на лошо поведение на децата зависеше от моето настроение. „Трябва да бъдеш последователна, да изразиш ясно очакванията си към децата и да избягваш твоите собствени изблици на гняв”, посътветва ме Берти Бергман, шеф на медицинския център към Презвитерианската болница в Ню Йорк. За да се преборя с мрънкането на Джулиън, реших, че посланието на деня ще бъде: „Можеш да получиш това, което искаш, стига да не разстроиш 4-годишното и то да мрънка”. Сутринта, когато Джулиън видя, че е свършила любимата му паста за зъби, веднага се оплака: „Мразя другата ментова паста”. Аз обаче си повторих спокойно: „Можеш да получиш това, което искаш, стига да не разстроиш 4-годишното и то да мрънка”. След обяд, когато Джулиън се обиди жестоко, когато разбра, че книгата за Дарт Вейдър се е свършила, аз пак обявих : „Можеш да получиш това, което искаш, стига да не разстроиш 4-годишното и то да мрънка”. „Какво пак ми повтаряш, мамо”, ме попита той, докато избираше друга книжка. Вечерта, когато той пак хленчеше, че иска пилешки филенца, аз пак подхванах : „Можеш да получиш това, което искаш….”. Джулиън ме прекъсна: „Знам, знам” и започна да похапва равиоли. Този метод също работеше!
6 ден: Понякога променяй правилата
Опитах се да променя навика на децата да гледат телевизия – прекарваха много часове, бореха се кой да вземе дистанционното, спореха с мен, когато им кажех, че е време да изгасят телевизора. Оставях ги на мира, когато трябваше да приготвя вечеря и ми беше нужно малко спокойствие, но те преминаваха границите. Когато обясних проблема на Катрин, Хикъм, автор на Regret Free Parenting, тя ми предложи да огранича времето, което прекарват пред монитора и да заменя старите навици с нови. Предупреди ме обаче да очаквам съответна реакция от страна на децата. „Трябва да се справиш със съпротивата и да установиш ясни граници”, обясни тя. Реших да изпробвам и една вечер, обявих на децата, че повече няма да гледат сериите на „Ай Карли”, докато приготвям вечерята, но бях на тръни. Крясъците, които чух, бяха много по-силни от очакваното. Не знаех какво друго да направя, освен да взема дистанционното, да оставя на видно място блокчето за рисуване на Джулиън и домашното на Шарлот, и да се спася в кухнята. Да се абстрахирам от звуците, които идваха от хола, не беше лесно. Но докато сготвя вечерята, децата се успокоиха. Шарлот беше написала есето си, Джулиън си рисуваше с маркерите. Когато видях с удивление тази идилия, разбрах какво имаше превид Хикъм. Децата се съпротивляват на всяка промяна по неособено приятен начин, но трябва да им покажеш, че няма да върнеш старите навици обратно.
7 ден : Разпускане
Дори Господ си почива на седмия ден, нали? Сигурни си мислите, че майките никога не почиват и вероятно сте прави. Никога не съм вярвала, че децата ми ще ме оставят просто да си лежа на дивана, докато те играят кротко цял ден. Но защо пък да не се случи и това , след като дотук имахме голям напредък. Така една сутрин реших да отложа пускането на пералня, приготвих неща за пикник и заведох децата в парка. Там прекарахме цял следобед в игри и четене на книжки, забавлявахме и се радвахме, че сме заедно. И знаете ли какво - нямаше мрънкане, караници, нито сърдити майки. Сигурна бях, че трябва да променя стратегията си за месеци напред. Но засега бях доволна, че съм променила поне една седмица, в която нямаше лошо поведение!
Източник: Popsugar
Коментари