Bulgaria
info@babyspace.bg 359 2 489 94 92
2015-12-07 14:33:05 +0200 Смъртта често е табу в разговорите между родители и деца, но животът неизбежно ни изправя пред тази тема рано или късно. Неизбежно: Разговори за смъртта

Неизбежно: Разговори за смъртта

Неизбежно: Разговори за смъртта 470 900
Смъртта често е табу в разговорите между родители и деца, но животът неизбежно ни изправя пред тази тема рано или късно.

Смъртта често е табу в разговорите между родители и деца, но животът неизбежно ни изправя пред тази тема рано или късно. Как да подходим при смърт на близък човек?

Как децата възприемат смъртта

Дори никога да не сме говорили с тях за това, децата формират първата си представа за смъртта в много ранна възраст. Те са свидетели на смърт при насекоми, животни, птици. Знаят за нея от приказките. Начинът, по който децата възприемат смъртта, е свързан най-вече с тяхната възраст.

- Бебетата от 0 до 2 години усещат скръбта на техните родители или на хората, които се грижат за тях, при загубата на близък човек. Това може да се отрази негативно на храненето, съня или на ходенето им до тоалетна.

- Децата от 3 до 5 години възприемат смъртта като обратим процес, като нещо поправимо. Като в детските филмчета - героят пада от скалата, след което го прегазва влак, но само след броени секунди той отново е на крака и тича към следващата пакост. Със същото възприятие за смъртта боравят и докато играят. "Убиват се помежду си" с водни пистолети и се преструват на умрели, както са виждали да го правят и актьорите по телевизията.

- Децата от 5 до 9 години децата започват да разбират, че всичко, което се ражда, рано или късно умира. Кръговратът на живота става все по-ясен за тях, въпреки че все още не осъзнават, че смъртта сполетява всички, включително и тях самите. Много от децата в тази възраст вярват, че ще успеят да се избегнат смъртта с помощта на интелигентността си или на някаква магия. Други малчугани олицетворяват смъртта като "ангел" или "старец" и имат кошмари, свързани с тях.

Пълното осъзнаване на смъртта идва при 9-10-годишна възраст и през юношеството.

Разговор по трудна тема

Според експерти, възприемането на смъртта от децата зависи от етапа им на развитие и на социалната и културната им среда. В общества, където раждането и смъртта се случват в дома на семейството, децата се запознават с тези процеси по естествен път от най-ранна възраст. За много родители разговорът с детето за смъртта е изключително труден, защото те не знаят как да подходят. Обикновено причината за това е, че те самите не са открили баланс по въпросите за смъртта или не са успели да се справят с нейните последствия. Въпреки това е важно разговорът да бъде проведен, без да се отлага твърде дълго, защото това би могло да създаде усещане за безпокойство у децата.

Децата питат, ние отговаряме

Защо леля плаче? След смъртта на чичо му, детето вижда леля си плаче, но не е в състояние да свърже тъгата й с нещастното събитие. Децата не разбират какво е въздействието на смъртта и какви са чувствата, които тя причинява. В този случай е добре спокойно да му обясним, че "леля е разстроена, защото чичо ти почина и много й липсва. Всички ние сме тъжни, когато някой, когото обичаме, умира".

Кога ще умреш? Детето, което задава този въпрос, обикновено възприема смъртта като вид раздяла, макар и временна. Притеснено е, че ще се чувства беззащитно в случай, че ви загуби. Задачата ви в този случай е да му вдъхнете спокойствие: „Нямам намерение да умирам скоро. Ще остана тук, за да се грижа за теб. Но дори и да умра, бъди сигурен, че ще растеш в добри ръце“.

Коментари

Neutral avatar

Подобни статии


Нашите спонсори

Нашите партньори