Каквато и да е причината, в даден момент е необходимо това поведение да се коригира. И така, какво да направите?
"Помощ! Моята малка дъщеря (2.5г.) продължава да ме хваща за гърдите, от което ми е много неудобно, особено когато се случва навън и сред хора. Защо прави това и как да я накарам да спре?"
Без да знаем повече за вашата конкретна ситуация е трудно да се каже защо точно вашето малко дете проявява такова поведение. При всички положения то е често срещано в тази възраст, затова няма нужда да се паникьосвате.
Децата, които наскоро са отбити от кърмене, често хващат гърдите на майка си по навик. Правят това и когато свързват бюста с усещането за утеха и спокойствие, например, ако често сте предлагали гърда на разстроеното бебе докато се успокои. А още едно възможно обяснение е, че просто им харесва да си играят с меките гърди.
Каквато и да е причината, в даден момент е необходимо това поведение да се коригира. И така, какво да направите? Очертайте ясни граници. Кажете на дъщеря си, че вече е пипала гърдите на мама и знае какво представляват. Сега като е порастнала, вече не е подходящо подобно докосване по деликатните части на тялото нито вкъщи, нито навън. За по-силен ефект, можете да ѝ обясните тези неща следващия път, когато посегне към гърдите ви. Отстранете нежно ръката ѝ и ѝ кажете, че така правят само бебетата, големите деца не сучат и нямат нужда да докосват гърдите на мама и мама не се чувства добре от това. Тя може да недоволства, но не отстъпвайте от позицията си (разбира се, без да наранявате чувствата на детето).
Друг вариант е да дадете на детето си преходен обект. За някои това може да е палецът им, но може да бъде и меко детско одеяло, възглавница или пухкава плюшена играчка. Този обект може да ви помогне да успокоите детето си, когато е сънено, тревожно или в лошо настроение. Ако нито едно от тези неща не помогне, дайте ѝ обикновена тениска, която сте носили - ароматът на мама ще я успокои!
В заключение: Това поведение няма да трае вечно, но можете да го ограничите като общувате открито с детето си и създавате разумни граници.
Коментари