Когато става въпрос за балансиране на безопасността и независимостта в живота на децата, ние живеем в епоха, в която родителство, което не е склонно на риск, е норма.
Децата вече прекарват повече време под наблюдение на възрастни, повече време в домовете си, по-малко време в независима свободна игра и не се допускат навън без придружител до много по-късна възраст.
В известен смисъл това е нещо добро. Днес по пътищата, например, има повече автомобили, така че играенето навън е по-рискова дейност за децата спрямо преди. Това минимизиране на риска обаче идва с цена – а за децата, които прекарват толкова много време онлайн, домът не е непременно безопасното убежище, което си представяме.
Пандемията също внесе промени по въпроса за балансирането между безопасност и независимост. Мерките за социално дистанциране, предприети за защита на хората от Covid-19, бяха безпрецедентни. Много от нас (включително децата) станаха по-бдителни и чувстват дискомфорт спрямо различните социални интеракции. Но вредата, нанесена от тази екстремна защита и изолираност върху образованието, развитието и психичното здраве на децата представлява огромен проблем.
За родителите балансирането между безопасността и риска в живота на децата не е лесно. Те често се обръщат към специалисти с въпроса: „Коя е подходящата възраст за моето дете да прави дейността Х?“ Но не съществува правилен отговор. Децата съзряват с различен темп, а опасностите в даден квартал са различни спрямо тези в друг. Старанието на родителите да се придържат твърде стриктно към безопасността или да заложат основно на независимостта крият риск от потенциални вреди.
Защо независимостта наистина има значение
Децата се нуждаят от голямо разнообразие от преживявания, за да изградят своите умения, интелигентност и устойчивост. Съвременното родителство, което не е склонно на риск, има тенденция да съкращава спектъра от преживявания на децата. Осигуряването на безопасността на децата в съвременния свят често се равнява на задържането им на закрито. Местата, на които е позволено да бъдат без надзор от възрастни са се свили до стените на дома им.
Да станеш устойчив и да се научиш да вярваш в себе си изисква поемане на рискове през детството. Това може да е поемане на риск по време на играта, при която децата са в безопасност, но точно на ръба на своята компетентност. Като онзи момент, в който вашето малко дете се опитва да се изкачи по стълбичките до пързалката само, а вие сте там, за да помогнете в случай, че се подхлъзне (но вие му позволявате да го направи самостоятелно). А детето може да се научи да прави нещо без надзор от родител, като например да отиде в парка с приятелите си или да остане само вкъщи.
Поемането на рискове през детството е важно, защото така децата разширяват своите умения, изправят се пред предизвикателствата и получават чувството за усъвършенстване и компетентност. Когато е възможно е чудесно да оставите децата да опитат. Като се отдръпваме и позволяваме на децата да правят нещо самостоятелно, ние помагаме за изграждането на самочувствието им, като изпращаме сигнала „Вярвам в теб! Справяш се!“
Какво осигурява безопасността на децата?
Много хора вярват, че възрастните са тези, които пазят децата. Нашите закони, нашите защитни стени, нашият надзор, нашето вземане на решения. Но въпреки че това несъмнено е вярно до известна степен, децата също играят роля в опазването си. Колкото повече порастват, толкова повече важи това правило.
Очевиден факт е, че родителският надзор не може да осигури 100% защита. Децата също се нуждаят от умения и знания, за да се пазят. Те трябва да знаят за опасностите преди да ги срещнат, за да умеят да разпознават рисковете и да реагират на тях. Балансирането между безопасността и независимостта включва „оборудването“ на децата с инструментите и разбирането, които ще са им необходими, за да бъдат в безопасност.
Тук са от съществено значение основните правила като:
- никога да не влизай в превозно средство с непознат;
- не давай лична информация онлайн;
- определяне кой се счита за безопасен възрастен, ако се загубиш;
- частите от тялото, покрити с бельо, са лични и не трябва да позволяваш да те докосват там.
Понякога установяването на тези правила включва трудни разговори с децата. Родителите често се притесняват да не плашат децата ненужно. Опитайте се да поддържате дискусиите за безопасността подходящи за възрастта, като използвате конкретен речник и примери, които се отнасят до степента на съзряване на вашето дете. И винаги отговаряйте на въпросите му, дори и да ги намирате за неудобни.
Силната връзка с доверен възрастен също е важен фактор за предпазване на децата – някой, на когото могат да се доверят, ако се случи нещо нередно. Да бъдеш доверен възрастен означава да се научиш да слушаш и да реагираш спокойно, когато детето ти иска да говори, и да не реагираш прибързано, когато ти каже, че е направило грешка. Основната причина, поради която децата не споделят на родителите си, е страхът, че те ще се разстроят или ще реагират остро.
Въвеждане на нови свободи
Това не означава, че просто позволяваме на децата да правят каквото си искат. Въвеждането на нови свободи се извършва най-добре с малки управлявани стъпки. Например, ако детето ви ще кандидатства в гимназия следващата година, започнете да планирате начини за повишаване на неговата независимост и въведете нови свободи и отговорности сега. Ако никога преди не е пътувало самостоятелно до училище, започнете да го учите как да прави това безопасно. Обсъдете с него всички притеснения, които имате, какви са възможностите за намаляване на риска (например, винаги да пресича пътя на светофар или пешеходна пътека) и какво да направи, ако нещо се обърка (например, ако автобусът закъснява или е възпрепятстван). Направете пътуването заедно. След това му позволете да го премине с друг възрастен. След това с приятел.
Увеличете бавно независимостта на децата и направете пауза (или оттеглете дадена свобода) за всяко нарушаване на правилата. Правенето на малки стъпки не само ви помага да установите дали детето е готово за следващата стъпка, но също така помага на по-притеснителните деца да се научат да се чувстват в безопасност от това, че упражняват контрол върху определени ситуации.
Защо е важно да управляваме собствените си страхове?
Родителството може да бъде наистина трудно, объркващо и плашещо. От гржите за новородено, до повсеместното безпокойство да се чудите къде е вашият тийнейджър (и какво прави), родителството и безпокойството вървят ръка за ръка. Всичко, което прави едно дете, е свързано с риск – малкото дете на пързалка, подрастващият, който спортува, тийнейджърът, който се прибира от училище. Ние не контролираме всяка променлива.
Балансирането между безопасността и независимостта в живота на децата е акт на преценка. Страхът, че нещата може да се объркат, няма да направи света изведнъж магически перфектен. Така че, ако усетите, че се тревожите прекалено, върнете се към доказателствата. Това истинско притеснение ли е или хипотетично притеснение? Ако е реално, има ли разумни мерки, които бихте могли да приложите, за да намалите риска? Ще бъдат ли тези смекчавания на риска по-вредни от действителния размер на риска? Помислете добре, вземете решение. Ако безпокойството продължава да се връща, консултирайте се със специалист, който да ви помогне да го управлявате.
Текстът е адаптиран от: www.anitacleare.co.uk
Коментари