„Умението“ на децата да се задълбочават и инатят при привидно незначителни проблеми често се възприема разочароващо ирационално от възрастните.
Според етапите на когнитивното развитие на Пиаже повечето деца не умеят да виждат различните ситуации от гледната точка на друг човек или да мислят абстрактно докато не навършат поне 7 години. И дори тогава понякога се налага родителите да навигират юношеския егоцентризъм на тийнейджърските години.
Но въпреки че някои аспекти на упоритостта на детето са извън контрола на родителите, специалистите посочват, че ако възрастните правилно подбират начините си за комуникация с детето, отношенията родител-дете ще са много по-гладки, а детето няма да има нужда да „разчита“ на инат и иррационални емоционални изблици, за да изразява желанията и емоциите си.
„В крайна сметка искаме децата да научат, че в повечето житейски ситуации има сиви зони, не всичко е черно-бяло. Като родители основната ни цел е да им помогнем да развият инструменти за решаване на проблеми и придобиване на социална осведоменост, за да се ориентират в предстоящите все по-сложни ситуации.“, казва клиничният психолог Рейчъл Тейс.
За да увеличат шансовете си за постигане на тази цел (и да улеснят ежедневието си), специалистите съветват родителите да внимават за тези три често срещани родителски грешки:
Грешка №1: Отказ от споделяне на контрола
Родителите изпитват необходимостта да печелят всички битки при възпитаването на децата. Но стратегическата загуба на няколко може да бъде от полза в дългосрочен план, като намали нивото на неудовлетвореност на детето. Поддържането на постоянен контрол от страна на родителя е изтощително за детето, което често води до още по-ожесточен отпор за всеки сантиметър контрол.
Децата получават купища указания и команди на ежедневна база, което определено подбужда чувство за липса на контрол над собствения живот. А и кой обича да му нареждат постоянно? Помислете кога е подходящ момент да поискате мнението на детето за някои решения и наистина да се съобразите с него. Запомнете, че отстъпвайки понякога контрола прави много по-голяма вероятността детето да се съобрази с вашите решения, когато действително трябва да упражните родителски контрол.
Често изкуството на преговорите включва осъзнаването кои битки не си струва да водите. Например, не е краят на света, ако детето ви само избере кои обувки да обуе, какво да си облече за училище и какво да хапне днес за обяд.
А ето и един мъничък трик – предложете избор. Защото какво значение има дали детето ще вземе ябълка, банан или портокал за обяд щом менюто все пак ще включва плод? Предоставянето на ограничен брой приемливи избори ще неутрализира опасността от спорове и оплаквания, като същевременно ще увеличи усещането на детето за контрол. Запомнете само да съобразявате предложените избори с възрастта на детето. Например, малките деца могат да се справят с максимум два или три избора, а децата в училищна възраст ще се справят успешно с по-голям брой и по-сложни опции.
Грешка №2: Не сте съпричастни
Някои решения не подлежат на обсъждане, но има начин родителите да вземат авторитетни решения без да изглеждат безсърдечни. Признаването и утвърждаването на чувствата на детето най-малкото му показва, че е било чуто и разбрано. Д-р Рейчъл Тейс предлага да предоставите на детето нова възможност за свобода на действие в подобна бъдеща ситуация.
Например, ако тази сутрин не сте съумели да се организирате добре и няма време да оставите детето само да избере какво да облече, съответно то е разстроено от това, кажете: „Разбирам, че не ти е приятно, но днес нямаме избор. Трябва да тръгваме или ще закъснеем. Така че, моля те, тази сутрин приеми решението ми, а утре ще се постараем да сме по-организирани, за да имаш време самостоятелно да избереш дрехите си.“
Родителството с емпатия също помага на децата да се научат да регулират емоциите си. Така им показвате, че имат избор как да се справят с неблагоприятни ситуации, че крясъците и тръшкането не са вариант. А и демонстрирате, че имате достатъчно доверие на детето то да поеме контрола при следваща подобна ситуация.
Грешка №3: Липса на гъвкавост
Дори когато изглежда, че децата не обръщат внимание на това как се държат възрастните около тях, те всъщност улавят всички социални знаци и навици, а в даден момент ще започнат да им подражават. Например, начинът, по който реагирате на извинението на обслужващ персонал, че избраното от вас ястие е свършило или ще се забави, или чакането на опашка в магазина, пред лекарски кабинет и др., учи детето на ценни уроци за справяне с разочарованието.
Социалните ситуации са изключително динамични, често непредвидими и една от основните ни роли като родители е да помогнем на детето да усвои умението гъвкаво да взима решения. Знаем, че внезапните помени и разочарования са неприятни и стресиращи, но е важно както за възрастните, така и за децата да реагират адекватно, което означава да не разчитат на инат и емоционални изблици.
Децата трябва да знаят, че промяната се случва и че неочакваните резултати могат да бъдат нещо положително, защото имат потенциала да разкриват непредвидени възможности.
Ще има дни, в които детето ще е в наистина войнствено настроение и няма да е склонно да приеме нищо от казаното от вас. Очакват ви и моменти, в които вие като родители ще се поддадете на разочарованието и раздразнението, и ще допуснете една или всички от изброените грешки. Не се притеснявайте, тези моменти на слабост няма да нанесат трайни вреди, ако целенасочено полагате усилията да задълбочите връзката си с детето и да установите доверие.
Материалът е адаптиран от www.fatherly.com
Коментари