Понякога родителите помагат твърде много на децата си. Но запомнете, че не е редно възрастните да живеят живота на децата си вместо тях.
Задачата ни като родители е да им помогнем да растат и да натрупат собствен опит като се стараем да не нарушаваме границите.
- Не отговаряйте вместо тях
Всичко започва с онези щастливи моменти, когато попитат малкото дете: „Как се казваш?“, а ние искаме да отговорим: „Това е Петър“. Би било хубаво, ако този навик приключи щом детето се научи да говори. Но много родители не успяват да се овладеят и продължават да отговорят вместо децата си навсякъде – в магазина, навън, дори сред приятелския кръг на детето.
Какво трябва да направите? Дайте на детето си шанса да отговоря само. Можете да му подскажете или насърчите, ако то поиска от вас. Но определено никога не трябва да говорите вместо него.
- Не натрапвайте приятелството си
Много родители са обсебени от идеята да станат приятели с децата си и не допускат, че те имат право да имат тайни от тях, както и лично пространство. Лесно можем да разберем защо родителите се стремят към това. Но родителите си имат своята важна роля в живота на децата – да се грижат за тях, да ги подкрепят и обичат. Няма нужда да се опитвате да бъдете твърде близки приятели, поставете граници, уважавайте личното им пространство. Нека децата да търсят свои приятели сред хората на тяхната възраст. Важно е само да знаят, че мама и татко са там, когато се нуждаят от любов и подкрепа.
- Не се старайте постоянно да замествате желанията на детето си с това, което знаете, че е правилно да се направи
Всички знаем, че броколите са много по-здравословни от бонбоните, и че да купите маратонки е по-важно от това да купите нова играчка. Така че ние диктуваме на децата си (понякога го крием, а понякога не) какво трябва да искат.
Но до какво води това? Съществува риск да потиснете същността на детето, така че то да не е способно само да прецени какво трябва да иска и да се нуждае от постоянно напътствие дори в по-късен етап от живота му. Възможен е и отговор с постоянен бунт – дори детето да осъзнава, че дадено желание не е правилно, то да продължава да упорства с единствената идея да противоречи на вашата воля.
Как да постъпите? Търсете баланс между нуждите и желанията на детето. Ако искате да ги научите на добри и здравословни навици, не го правете насилствено. Използвайте личен пример и окуражаване.
- Не бързайте винаги да се притичвате на помощ, когато някоя трудност се изпречи пред детето ви
Децата на 3-4 години вече могат сами да обличат и събличат различни дрехи, да мият прибори, да слагат мръсни дрехи в пералнята и много други занимания. Освен това на тази възраст те наистина искат да го направят сами.
Някои родители обаче държат постоянно да са тези, от които децата имат нужда и несъзнателно идват да помагат дори в ситуации, в които помощта им е излишна. Обикновените аргументи са, че детето не може да се справи само, че се справя бавно или че може да се нарани.
Как да постъпите? Оставете детето да се бори само с предизвикателствата и ще станете свидетел на израстването на самостоятелен възрастен, който е способен да открива решение на всеки проблем.
- Не им налагайте вкусовете и предпочитанията си
Често се опитваме да наложим на децата си своите музикални вкусове, предпочитания към книгите и стил на обличане. Разбира се, правим го с добри намерения, но понякога не осъзнаваме, че така деформираме индивидуалността на детето. И в много случаи това води до протест и отдалечаване от родителя.
Как да постъпите? Представете идолите си, любимите си филми и музика, споделете с какво са ви впечатлили и какви нови идеи са ви хрумнали от тях, но оставете последната дума на детето си. Ако вкусовете ви съвпадат – чудесно, но е съвсем нормално детето ви да има свои индивидуални предпочитания.
- Избягвайте педантично да следите колко джобни има вашето дете
В живота на всяко дете идва момент, в който то има собствени джобни пари. Това, което не е препоръчително да правите, е да разпитвате постоянно детето си колко точно са му останали. А постъпката, която ще убие незабавно доверието към вас е да опитвате да бъркате в раницата на детето или в джобовете му, за да задоволите любопитството си.
Имайте вяра в детето. Нека се научи да спестява за целите, които само си е поставило.
Как да постъпите? Окуражавайте детето да е финансово отговорно. Обсъждайте заедно възможностите как да управлява парите, които сте му дали, как може да ги похарчи, какво планира да си купи с тях.
- Оставете детето да се радва на собствените си успехи
Грижовните майки често използват местоимението „ние“, за да представят успехите на децата си – „Научихме се да ходим!“, „Вече се храним.“, „Казваме нова дума.“ Но с израстване на детето е важно то да се чувства сигурно в своите собствени победи. Важно е да чува постиженията си от първо лице. Затова следващия път, когато разговаряте за успехите на детето си, кажете: „Мария спечели състезание по математика!“ и ще видите самоувереността, която ще разцъфти на лицето на детето.
- Избягвайте навика да прекрачвате границата на личното пространство
Това важи особено за родителите на тийнейджъри. Децата имат свои приятели и първи срещи. Това е нормално и абсолютно естествено. Сериозните разпити само ще накарат младежите да се чувстват притиснати и те с всички сили ще се стараят да избягат от въпросите.
Как да постъпите? Вместо да разпитвате детето си, оставете го да има свое лично пространство. Не задавайте твърде много въпроси, ако забележите, че то не иска да споделя подробности. И, разбира се, не се изкушавайте да се натрапвате в личната му кореспонденция с приятели.
Коментари