Всяка година в света се раждат около 130 млн. новородени деца и 4 млн. от тях умират през първите четири седмици от живота.
Основните причини за неонаталната смърт в световен мащаб са преждевременните раждания, тежките инфекции и асфикция. В развитите страни повече от половината от всички неонатални смъртни случаи са на родените недоносени.
В България всяка година се раждат около 6500 недоносени бебета. Мъртвородените бебета у нас през последните години са между 6 и 8 на 1000 живородени. Това означава, че всяка година около 350-400 бебета са мъртвородени и още толкова умират преди да навършат 1 година.
А броят на преждевременните раждания не намалява през последните 50 години, дори продължава да се увеличава въпреки напредъка на медицината. За България спокойно можем да кажем, че една от причните е липсата и неравенството по отношение на проследяването на бременността. Тази тема е засегната и в двугодишно изследване на Сдружение „Ларго“. В своя доклад „Цената на безразличието“, по Проект „Наредба 26 в действие: за повече здрави бебета и щастливи майки“, Сдружението представя „обосновка на необходимостта от осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки“.
Наредба 26 на Министерството на здравеопазването от 14.06.2007 г. урежда реда за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
„По отношение на ражданията Наредба 26 практически изравнява правата на здравно неосигурените жени с тези на осигурените, но не така стои въпросът с проследяването на бременността“, се съобщава в Доклада. У нас все още над 7000 жени всяка година раждат, без да са здравно осигурени. “Около 60-70% от жените без здравни осигуровки (около 5 хил. бременни годишно) отиват да раждат, без преди това да са били прегледани от специалист или да са им били направени някакви изследвания.”
Липсата на проследяване на бременността може да доведе до, иначе предотвратими, усложнения, заради инфекции, анемии, малформации, проблеми с кръвното налягане и теглото на майката и т.н. Това, от своя страна, може да доведе до преждевременно раждане, тежки последствия за бебето като хипотрофиязабавения вътреутробен растеж - забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма, физически и интелектуални увреждания, дори до загуба на живота на плода и/или на майката.
Пакетът за неосигурени жени по Наредба 26, в настоящия й вид, не включва изследване на кръвната група и Rh на майката. Ако не се знае за Rh несъвместимост на майката с плода и до 72 часа след първото раждане не се постави анти-D gamaglobulin, при втора или по нататъшна бременност може да се стигне до загуба на бебето, вторична глухота (пълна или частична загуба на слуха), хемолитична болест, анемия (малокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта), ДЦП, увреждане на черния дроб и др. Три четвърти от жените без здравни осигуровки постъпват да раждат без да им е направено изследване за евентуални инфекции, което крие потенциален риск както от преждевременно раждане, така и от други усложнения при новороденото и необходимост от болнично лечение.
Един от глобалните изводи и послания, които изпраща докладът е, че едно-единствено посещение при специалист, каквото в момента предвижда Наредба 26, е крайно недостатъчно, независимо през кой период на бременността е извършен прегледът, защото не позволява проследяване. Това, от своя страна, води до значими рискове за майката и бебето, както и до драстично увеличаване на разходите за болнични грижи за едно недоносено новородено или бебе с влошено здравословно състояние, в сравнение със стойността на един гарантиран минимален пакет, обезпечаващ проследяването на бременността.
От Сдружение „Ларго“ посочват още, че с обезпечаване на прегледи и изследвания за неосигурените бременни от НЗОК, възлизащи на по-малко от 50 лв., могат да бъдат предотвратени последващи усложнения при майката и бебето, възлизащи на хиляди левове.
Превенцията означава действие и ефект на предотвратяване.
Искрено се надяваме, че всички държавни институции ще бъдат мотивирани да бъдат предприети мерки, които да осигурят равно право на всяка бременна жена да бъде проследявана, за да се минимизира риска детето да се роди преждевременно и да се предотвратят рисковете от съпътстващите недоносеността усложнения и риска от неонатална смърт.
Друга тема, която не можем да подминем са патронажните грижи и именно провеждане на допълнителни здравни дейности при новородени до 14 дни след изписване от родилното отделение в дома на всяко дете.
Въвеждането и оказването на специално насочена патронажна грижа към бременни и деца е инвестиция с доказано висока възвращаемост, тъй като това е интегрирана здравно-социална услуга, която обхваща всички аспекти на пълноценната грижа в ранната детска възраст.
Българската държава трябва да приоритизира превръщането на патронажната грижа в устойчива политика с широк обхват, за да може на всички, които имат желание и нужда, да се гарантира достъп до нея.
Разбираме, че за осъществяването на тези цели са необходими медицински екипи, които да обезпечат полагането на тези грижи. Ето защо трябва да бъдат насочени и интензивни усилия за подобряване на условията и възнагражденията на медицинските специалисти. Според последни данни дефицитът на лекари в неонатологичните звена е 28.6%, а в акушер-гинекологията – 26.5%, педиатрията – 38.8% („Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването). Значим е дефицитът и на медицински сестри и акушерки, което оказва неблагоприятно влияние върху качеството на лечението.
Пълният текст на доклада „Цената на безразличието“ можете да намерите тук.
Коментари