Bulgaria
info@babyspace.bg 359 2 489 94 92
2018-06-14 14:47:55 +0300 Потърсихме д-р Александър Кобаков от МБАЛ "Св. София" за повече информация по отношение на съвременните принципи на превантивната грижа за бременни и какво включва женската консултация. Женската консултация в България (I-ва част)

Женската консултация в България (I-ва част)

Женската консултация в България (I-ва част) 470 900
Потърсихме д-р Александър Кобаков от МБАЛ "Св. София" за повече информация по отношение на съвременните принципи на превантивната грижа за бременни и какво включва женската консултация.

 

Д-р Александър Кобаков завършва медицина в Медицински университет – София през 2010 г. Започва работа като лекар-ординатор в МБАЛ Пазарджик през 2010 г. и МБАЛ „С. Николов” град Панагюрище през 2011 г. Придобива  специализация по акушерство и гинекология, като част от екипа на МБАЛ „Света София”, на 01.01.2017г. Притежава свидетелство за професионална квалификация “Дигностична и офис хистероскопия”.

 

 

 

Какво включва женската консултация (ЖК) по НЗОК?
Препоръчителни допълнителни изследвания и нови практики.

Пренаталната грижа, известна още като превантивна грижа, е вид профилактична медицинска помощ с цел осигуряване на редовни прегледи, които позволяват на лекарите или акушерките да лекуват и предотвратяват потенциални здравословни проблеми през целия период на бременността, като същевременно насърчават здравословния начин на живот.

По време на прегледите бременните жени получваат медицинска информация относно физиологични промени, които настъпват в организма през бременността, съвети за правилно и здравословно хранене и прием на витамини, които да отговарят на  нуждите на майката и плода. По време на редовните прегледи жените получат важни съвети за здравословен начин на живот относно практикуването на подходящ спорт, избягване на стрес на работното място, забрана за контакт със заразно болни, осигуряване на спокоен сън, съвети за подготовка за раждане, кърмене и грижи за бебето след раждането. Наличието на рутинни пренатални грижи, включително пренатален скрининг и диагностика, е изиграло обществено значима роля в намаляването на смъртността сред майките, броя на спонтанните аборти, допринесло е за ранно откриване на вродени малформации на плода, неонатални инфекции и други здравословни проблеми и усложненията, които могат да бъдат предотвратени.

Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че през 2015 г. около 830 жени умират всеки ден от проблеми при бременност и раждане. Само 5 от загиналите жени живеят в страни с високи доходи, а останалите жени живеят в страни с ниски доходи.

Историята на акушерството е тясно свързана с историята на цивилизацията. От далечни времена с акушерска практика в България са се занимавали самоуки „баби” акушерки и тяхната дейност е била насочена само към акта на раждането. Липсвал е какъвто и да е медицински контрол. До към края на 19 век грижите за бременните са сведени само до помощ по време на раждане. Консултации на бременни и на жени кърмачки са организирани в началото на 20 век в Париж, Франция. Първата българска дипломирана акушерка е известната Райна Попгеоргиева, която завършва Московското акушерско училище. В този начален етап даването на акушерска помощ от лекари и акушерки, доколкото ги е имало, е ставало предимно по домовете, голяма част от бременните и родилките продължавали да търсят помощта на „бабите“. Условия за медицинска дейност в България се създават едва след Освобождението. Началото на стационарната акушеро-гинекологична помощ в България се поставя през 1893 г., когато се разкрива първото акушеро-гинекологично отделение с 25 легла към Александровска болница в София. Негов началник е военният лекар д-р Никола Утенберг. Негов помощник е д-р Венкова, а през 1897 г. е назначен и д-р Димитър Стаматов. Независимо, че оборудването на отделението е било доста скромно, то е първото Акушеро-гинекологично отделение в страната, което заедно с разкритото от   д-р Стаматов акушерско училище изиграва важна роля в развитието на акушерската помощ в България. В исторически план най-голямо развитие грижата за бременните достига по време на комунизма в България. В този период се изгражда и организират Женските конултации, на които е възложена грижата за женското здраве, а в това число и на бременните.

Някогашните женски консултации, след политическите реформи в страната са за заменени от програмата „Майчино здравеопазване“ на Националната здравноосигурителна каса.

Женската консултация на здравноосигурените бременните жени в България, представлява организирана медицинска система от няколко последователни посещения с провеждането на определен брой изследвания, която се осъществява от общопрактикуващ лекар или специалист акушер-гинеколог, в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, за периода от 12-а г.с. на бременността до 40 дни след раждането. Основните й задачи са откриване на рискови фактори за майката и плода и най-ранна диагностика на усложненията по време на бременността. Очакваният резултат от нея, т.е. нейната основна цел е бременността да завърши със здрави майки и здрави новородени.

Жените в България, които са неосигурени, до скоро не подлежаха на пренатални грижи. Но от януари 2013 г. с Наредба 26 на Министерство на здравеопазването – за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни, вече всяка жена има право на един преглед при лекар, който трябва да замести цялата програма „Майчино здравеопазване“.

Научният прогрес доведе до внедряването на нови технологии и в акушерството, които повишиха качеството на медицинската помощ, като доплерова ехография, кардиотокографията, 2D ехография, 3D ехография, 4D ехография, неинвазивните пренатални тестове (изследват така наречената свободна ДНК), ранен биохимичен скрининг на плода, късен биохимичен скрининг на плода, микрочипов ДНК анализ, хромозомен анализ и други. Съвременната медицина разполага с множество възможности за диагностика и лечение, но тя е скъпа и не е достъпна за всеки. Тя изисква скъпа техника и квалификация на персонал, което също изисква финансови средства.

 

Отговаря ли съвременната женска консултация, финансирана по НЗОК, на очакванията на лекарите, на пациентите и на обществото?

„Бебето ще направи любовта по-силна, дните по-кратки, нощите по-дълги, банковата сметка по-малка, домът по-щастлив, дрехите недостатъчни, миналото забравено и бъдеще, за което си заслужава да живееш.“ (Неизвестен автор)

Тези думи на неизвестен автор, ясно показват значимостта на бременността и последвалото раждане и в по-личен и емоционален аспект, а не само като обществено значимо явление.

Към днешна дата дейността по проследяване на бременността е посочена в Стандарт по Акушерство и гинекология. При първото си посещение в лечебното заведение, където ще се проследява бременността, бременната подлежи на следните изследвания: клинично изследване, което включва обща и гинекологична анамнеза, соматичен статус, включително регистриране на ръст, телесно тегло, пулс, артериално кръвно налягане; акушерска мензурация, външна пелвиметрия и гинекологичен статус; при напреднала бременност се извършва и външно акушерско изследване и аускултация. Назначават се микроскопско изследване на нативен препарат от влагалищно съдържимо и тест с калиева основа (аминотест) или влагалищен секрет за микробиологично изследване. Задължително е и извършването на онкопрофилактична цитонамазка, при условие че не е налице отрицателен резултат от такава (I–II група по Papanicolaou) през последните 24 месеца. Бременните се насочват за клинико-лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, урина – базова програма, определяне на кръвногрупова принадлежност (АВО и Rh), микробиологични изследвания – посявка на стерилна урина и скринингови имунологични изследвания за сифилис, хепатит В и ако бременната е съгласна за НIV. След първият преглед се планира какво да бъде проследяването на бременността. Проследяването на бременността се дели на проследяване на нормално протичащата бременност и на проследяване на бременност с повишен риск (рискова бременност).

Нормално развиващата се бременност изисква проследяване, както следва – една консултация месечно – до 32 г.с. включително, по две консултации месечно от 33 г.с. до раждането. По време на всеки преглед-консултация се проследяват телесно тегло на бременната, артериално кръвно налягане, нарастване обиколката на корема и височината на fundus uteri, детски сърдечни тонове (от момента на появата им) с акушерска слушалка. През три месеца се назначават микроскопско изследване на нативен препарат от влагалищно съдържимо и тест с калиева основа или влагалищен секрет за микробиологично изследване, клинико-лабораторни изследвания веднъж през периода 15–20 г.с., проверява се гинекологичен статус и се назначава стерилна урина. Три пъти (веднъж между 11–14 г.с., веднъж между 18–24 г.с. и веднъж между 28–32 г.с.) се провежда акушерска ехография. През втората половина на бременността и задължително преди раждането трябва да се извърши определяне на положението и предлежанието на плода чрез външно акушерско изследване.

 

МБАЛ "Св. София" ЕООД, бул. България 104, гр. София

Клиника по акушерство и гинекология

Телефон за контакт –  02/ 8184 600

 

Във втора част на материала ще намерите информация за новите практики в проследяването на бременността в България (очаквайте скоро)

 

Коментари

Neutral avatar

Подобни статии


Нашите спонсори

Нашите партньори