Има нещо в това да се грижиш за деца заедно с някой друг, което наистина подчертава вашите различия.
Независимо дали става дума за приятели, свекърва или партньор, никога не познавате някого наистина, докато не споделите грижите за децата. Понякога изненадата е приятна, понякога не. Но е сигурно, че откриваме неща, които не сме знаели (за другите и за себе си), когато се стараем да създадем добър родителски екип.
Може да се окаже, че вие и вашият партньор имате коренно различни стилове на родителство. Може да попаднете в ситуация на съвместно родителствате като разведена двойка. Възможно е и да сте самотен родител, който разчита на приятели или членове на семейството за подкрепа. Но да установите кой е във вашия родителски екип и намирането на начини да се сработите с него е от решаващо значение.
Изкушаващо е да твърдим, че другите не се справят пълноценно в грижата за детето. Обикновено стигаме до това заключение, ако те реагират и действат по различен начин от този, по който ние реагираме и действаме. Или по начин, който противоречи на личните ни ценности. Но (като изключим изключителната вреда), наистина няма единствен правилен начин да бъдем пълноценен и грижовен родител.
Родителството като екип означава да се отдръпнете от фиксираната представа за правилно или грешно мислене и да прецените стойността, която всеки член на екипа носи. Това означава да се научите да водите диалог по теми свързани с децата, като оставите настрана вашите различия и се фокусирате върху конструктивни решения. Намирането на изход от всеки конфликт е особено важно, но процесът не винаги е лесен.
Независимо дали сте се установили в родителската динамика на добро ченге/лошо ченге, борите се с предизвикателствата на екипното родителство или всъщност се опитвате да управлявате упорити баби и дядовци, всички пълноценни родителски екипи споделят определени характеристики.
- Те осъзнават, че родителството е отговорност и предизвикателство, и че никой няма монопол върху „правилния“ начин да реагира във всяка ситуация.
- Партньорите ценят усилията, силните страни и нуждите на другия.
- Партньорите подхранват и подкрепят отношенията помежду си и отношенията с детето.
- Пълноценните родителски екипи разговарят без да се обвиняват, когато има разлика в мненията или подходите.
- Те се стремят да разрешават проблемите конструктивно и съгласувайки стратегиите, които да изпробват.
- Те са готови на компромис, за да намерят път напред, който отговаря на нуждите на всеки.
- Всеки един от членовете на родителския екип има различен принос към процеса на оглеждане и възпитание на детето (защото наличието на различни силни страни в родителския екип е ползотворно).
- Партньорите обсъждат проблемите и несъгласията си далеч от децата.
- В рамките на родителския екип отговорностите са разпределени справедливо.
А ако вашият партньор не изпълнява някое от горепосочените изисквания? Понякога трябва да даваме пример, да инициираме разговор и да работим по нашата част от екипа, в който искаме да бъдем.
Няма идеални родителски екипи и екипната работа не винаги се получава. Но е важно да запомним, че израстването в среда с много конфликти е изключително вредно за децата. Така че, ако установите, че различията по отношение на родителството стават токсични, потърсете подкрепа от специалист.
Текстът е адаптиран от: www.anitacleare.co.uk
Коментари